Възстановяват църквата „Св. Архангел Михаил“ в Лесичери за над 500 000 лв. по проект на д-р арх. Милен Маринов

Със символична първа копка започнаха строителните дейности по възстановяване и ремонт на сградата на храм „Св. Архангел Михаил“ в с. Лесичери.

От години поройни дъждове и силни ветрове нанасят щети по сградата и оградите на църковния имот. След извършено обследване и изготвено конструктивно становище, администрацията на Община Павликени подаде искане до Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерски съвет за предоставяне на средства за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от бедствия.

Средствата за реализация на проекта са в размер 521 292 лева.

Проектът е на д-р арх. Милен Маринов и предвижда цялостен ремонт на покрива и камбанарията, както и подмяна на водосточните тръби. Оградата по имотната граница от северната и югоизточната страни ще бъде ремонтирана, а от западната страна ще бъде направена нова ограда. Ще бъде възстановена прилежащата настилка около църквата. Ремонтни дейности ще се извършват и по фасадата на църквата, по вътрешните стени и тавани, по подовата настилка и междуетажната конструкция. Ще бъдат монтирани мълниезащитна инсталация, ново електрическо табло и пейки.

При ремонта ще се запази и ще бъде възстановен характерния възрожденски архитектурен облик и стил на сградата без промени по нейните габарити, фасади, покривни линии и наклони.

Изпълнител на строително-монтажните дейности е фирма „Ники Фиш 2018“ ЕООД – Левски с управител Валентина Бакова. Инвеститорски контрол на обекта ще осъществява фирма „Минерва – КЛ” ЕООД – Велико Търново с управител инж. Анелия Чакърова. Авторски надзор в част „Архитектура, консервация и реставрация“ ще осъществява самият проектант д-р арх. Милен Маринов.

На официалната церемония за начало на строителните дейности присъстваха кметът на Общината инж. Емануил Манолов, официални лица, както и членове на църковното настоятелство, представители от общинската администрация – Павликени и жители на село Лесичери.

Протойерей Димитър и отец Киприян отслужиха водосвет за здраве и за благословение на работата по обекта.

„Както нашите предци са имали възможност да построят този храм и да го съхраняват толкова десетилетия, така и наше задължение е да го запазим за бъдните поколения – да имаме храм, където да отправяме молитвите си. Затова по Божия милост и с благословението на негово високо преосвещенство Великотърновски митрополит Григорий, нека този свят храм да бъде съхранен“, каза протойерей Димитър.

„Ние сме твърдо решени да възстановим този храм. Уверявам Ви, че всички дейности ще бъдат изпълнени с грижа и почит към възрожденския облик на тази сграда, за да се възвърне достойнството и силата й като духовен и културен стожер за общността на село Лесичери“, каза кметът инж. Емануил Манолов.

Интересна е история на църквата „Св. Архангел Михаил”, която д-р арх. Милен Маринов е проучил обстойно.

„Църквата е един от спорните градежи на уста Генчо Новаков, родом от с. Генчовци. Той работи като калфа при Първомайстор Генчо Кънев на строежа на църквата „Успение Богородично“ в Габрово (1866). Що се отнася до църквата в с. Лесичери, дълго време се ширеше мнението, че тя била строена по проект на Колю Фичето. Това не е вярно. И проектът, и  главния майстор на градежа, видно и от Кондиката на храма, е уста Генчо Новаков. Той не е и никога не е бил ученик на Колю Фичето, както пише в някои публикации за историята на въпросната църква.

При изследване на храма „Св. Архангел Михаил” в с. Лечирери, в непубликувана негова история, подготвена от местни краеведи е  записано, че същият е построен през 1873 г. и осветен на 8 ноември 1875г. Започва строителството и майстора уста Генчо умира на 15 август 1870 г.  Намерена е неговата надгробна плоча в олтара, която е запазена и е вградена в пода. От кондиката на църквата, в която са записани всички дарения и разходи  на три места се среща името уста Генчо. На едно място е получил 100 гроша, на втора място 300 гроша. И на окончателното плащане през 1874 г. е записано „Давам на уста Генчо Новаков 5023 гроша“. Това е най-точното доказателство, че главен майстор е бил уста Генчо Новаков–малкия”, разказа за „Борба” арх. Маринов.

Той предполага, че на храмовете, които е работил като майстор, Генчо Новаков е изработвал и царските двери.

Ана Райковска