Готически оловен сгъваем олтар от Трапезица е сред най-ценните български находки за отминалата година

19.02.2026 Ана Райковска 223 четения 0 Comments

Оловен сгъваем олтар, открит на Трапезица от доц. д-р Деян Рабовянов, е сред най-ценните експонати в изложбата „Българска археология 2025” според специалистите.

Експозицията, която представя над 300 находки от 31 обекта и обобщава най-значимите резултати от археологическите проучвания през изминалия сезон, може да бъде видяна в Националния археологически музей до 7 юни. Освен олтара още два предмета с изключителна стойност от средновековния град Трапезица присъстват на тази изложба – бронзов печат и златен пръстен, също открития на доц. Рабовянов. И трите находки са от октомври 2025 г., по време на разкопките в южния сектор на крепостта, който археологът от филиала на НАИМ – БАН проучва от години.

„Историята покрай този олтар е особена, защото до нас не е достигнал целият паметник, а част от него. Намерихме го частично смачкан и нарязан, бил е подготвен за претопяване. Реставриран е доколкото е възможно. Олтарът наподобява храм, и то готически. Датировката е от първата половина на XV век, един чудесен образец на късното готическо изкуство с флоралната украса, заострените арки и изобразени дракони. За България находката е рядкост, защото вече сме под османска власт по това време и подобни паметници на европейското християнско изкуство почти не проникват. Тази находка навежда на мисълта, че християнството не е толкова разделено, колкото се смята. И по-рано е имало други такива присъствия на паметници от западен католически произход. Те се възприемат от местните православни християни от Второто българско царство, пак като символ на святост, и се ползват, макар че са много по-малко от тези от местния културен кръг, византийския.

Според мен олтарът може би е проникнал в Търново в края на Второто ни царство или малко след това. А може и самите османци да са го плячкосали отнякъде и да са го донесли”, сподели за „Борба” Деян Рабовянов.

Южният сектор на Трапезица продължава да открива фронт за много работа. По думите на археолога вече втора, дори трета година там има следи от работилница, по-скоро дори на монетарница. Открити са сребърни монетни ядра, отливки от метал, чисто производствени елементи. Тя навярно е унищожена впоследствие през Османския период, но бъдещите проучвания ще доведат до нея, убеден е доц. Рабовянов.

На изложбата е показан и изящният дамски златен пръстен от много рядък тип от първите десетилетия на XIV век, открит на Петковден 2025 г. и за който „Борба” първа писа.

„Експонат е и един прекрасен двустранен каменен калъп за леене на много сложни апликации и за кръстове, което означава, че е имало масово производство на накити и предмети. Според мен, а и не само, това е най-сложният подобен калъп открит в Търново. Калъпът наистина е рядкост, само няколко са в цялата страна.

Средновековен каменен двустранен калъп за леене на сложни апликации.

Показваме и един чудесен пирамидален висящ бронзов печат, който също е от по-представителните експонати на изложбата.

Той е рядък за Второто българско царство, с изображение на хищен звяр, много типичен за X – XI век, но промяната на подпечатващите устройства го прави рядък през Втората българска държава. Този конкретно е много хубав и добре оформен, на него е изобразен лъв или пантера с вдигната опашка. В стила е на това изкуство от XIV век, оригинален печат от периода, а не преизползван. Притежателят му остава неизвестен, защото, за съжаление, няма надпис”, разказва откривателят.

Доц. д-р Деян Рабовянов, без излишна скромност, признава, че това са едни от най-хубавите находки, открити в Търново, предлагани на тази представителна изложба през последните години.