„Свилоза“ пред фалит след година без производство и 90% по-малко работещи

Едно от най-значимите промишлени предприятия в Свищов е изправено пред най-сериозното изпитание в историята си. Производството на целулоза е спряно повече от година, броят на работещите се е свил с близо 90%, а срещу „Свилоцел“ вече е започнала процедура по откриване на производство по несъстоятелност. В същото време собственикът Красимир Дачев очаква външен инвеститор, който според него може да даде шанс на завода да заработи отново.

Заводът за целулоза в Свищов от години е сред предприятията, които имат ключово значение за местната икономика. В момента обаче огромният индустриален комплекс е изправен пред ситуация, която вече трудно може да бъде определена като поредното временно спиране на производството.

„Свилоцел“ – дружеството, в което е обособена производствената дейност на „Свилоза“, не работи повече от година. През годините производството е спирало за по-кратки периоди заради липса или висока цена на суровината и неблагоприятни пазарни условия. Сегашната пауза обаче е значително по-дълга.

ОТ 500 РАБОТНИЦИ СА ОСТАНАЛИ ЕДВА 63

Последиците най-силно се виждат в числата за заетостта.

През предходната година в предприятието са работили близо 500 души. До май 2026 г. броят им вече е спаднал до едва 63, намаление от близо 90%.

Още в началото на годината проблемите със заплатите доведоха до протест на работници и служители пред завода. Част от тях напуснаха, след като с месеци не са получавали възнагражденията си.

През февруари стотици настоящи и бивши работници протестираха заради неизплатени заплати, като дължимите суми към отделни служители са достигали няколко хиляди лева.

Така проблемът с производството постепенно се превърна и в сериозен социален такъв за Свищов.

КЪДЕ СЕ КРИЕ ПРОБЛЕМЪТ?

Основният е комбинацията от висока цена на дървесината и ниски цени на целулозата на международните пазари.

„Свилоцел“ използва отпадъци от дърводобива като основна суровина. Според собственика Красимир Дачев високата цена и недостатъчните количества дървесина в България правят производството неконкурентоспособно.

В същото време международните цени на целулозата са ниски и се движат около 450-500 долара за тон.

Това поставя предприятието в особено тежка позиция – разходите за основната суровина са високи, докато цената на крайния продукт не позволява производството да бъде достатъчно рентабилно.

ИРОНИЯТА НА ПОСЛЕДНАТА УСПЕШНА ГОДИНА

Особено показателен е последният публикуван финансов отчет на „Свилоцел“ – този за 2024 г.

Тогава предприятието произвежда 96,8 хил. тона целулоза – с 38,5% повече спрямо предходната година. Нетните приходи от продажби достигат 65,3 млн. евро, а дружеството отчита нетна печалба от 2,2 млн. евро след загуба от 15,5 млн. евро през 2023 г. Тези резултати показват, че предприятието е било способно да работи успешно при подходящи пазарни условия. Но само година по-късно ситуацията вече е коренно различна.

ПРОИЗВОДСТВОТО Е СПРЯЛО, А КРЕДИТОРИТЕ ЧАКАТ

През март 2026 г. в Окръжния съд във Велико Търново е поискано откриване на производство по несъстоятелност на „Свилоцел“.

Молбите са подадени от „Уникредит Булбанк“ и Главната инспекция по труда. По-късно към производството като кредитори са присъединени и ОББ и „Метал технолоджи груп“.

Задълженията също не са малки. Според последния публикуван отчет дружеството има банкови кредити, овърдрафти и заем от свързана компания на обща стойност около 28,4 млн. евро, или приблизително 55,6 млн. лева.

Това превръща бъдещето на завода не просто в икономически, а и в съдебен въпрос.

ИМА ЛИ ШАНС „СВИЛОЗА“ ДА ЗАРАБОТИ ОТНОВО?

Собственикът Красимир Дачев не смята, че историята на завода е приключила.

По думите му се водят разговори с чуждестранен фонд за осигуряване на финансиране. Предвижда се комбинация от продажба на активи и продажба на част от акциите, като очакването е сделката да бъде финализирана и производството да бъде възстановено.

Дачев заявява надежда заводът да заработи отново още през септември.

Това обаче предстои да се случи на фона на започналата процедура по несъстоятелност и след сериозното обезлюдяване на предприятието.

КАКВО ОЗНАЧАВА ТОВА ЗА СВИЩОВ?

За града въпросът далеч не се изчерпва с бъдещето на една компания.

„Свилоза“ дълги години е сред основните работодатели в общината и около предприятието е изградена цяла икономическа среда. Загубата на стотици работни места вече е факт, а евентуалното окончателно спиране на производството би имало отражение и върху свързани фирми и местния бизнес.

Остава и другият голям въпрос – дали след повече от година престой и масово напускане на работници заводът ще може бързо да възстанови производството, дори ако бъде осигурено необходимото финансиране.

От ръководството са заявявали, че част от напусналите работници биха се върнали при възстановяване на производството. Но след толкова дълъг престой и при вече започнала процедура по несъстоятелност никой не може да гарантира, че връщането към нормална работа ще бъде лесно.

СЛЕДВАЩИТЕ МЕСЕЦИ ЩЕ БЪДАТ РЕШАВАЩИ

Пред „Свилоцел“ стоят две възможности – да бъде намерен инвеститор и да бъде осигурено финансиране за рестарт или предприятието да продължи по пътя към несъстоятелност.

За Свищов това е много повече от съдбата на един завод.

Става дума за предприятие, което десетилетия наред е било част от икономическия облик на града и е осигурявало препитание на стотици семейства.

Днес производствените линии са спрели, работниците са останали десетки, а бъдещето на предприятието зависи от това дали ще се появи инвеститор, готов да вложи средства в рестарт на едно от най-големите промишлени предприятия в региона.

След повече от година тишина въпросът вече не е кога „Свилоза“ ще спре, а дали и как ще успее да започне отново.

Стилян НАЙДЕНОВ