Пластичният хирург от В. Търново д-р Александра Стефанова: „Момичета на 19 години вече искат да заличават бръчките си“

Специалистката твърди, че социалните мрежи са променили представата за красота

 

Д-р Александра Стефанова е родом от Велико Търново. Тя е специалист по пластично-възстановителна и естетична хирургия. Завършила е ОУ „Бачо Киро“ и ПМГ „Васил Друмев“, след което продължила обучението си в Медицинския университет в Плевен. Специализирала е в МБАЛ „Уни Хоспитал“ в Панагюрище, където участва в изграждането и развитието на отделението по пластична хирургия.

Професионалните й интереси обхващат както естетичните корекции, така и сложните възстановителни операции. От известно време консултира пациенти и в родния си град Велико Търново.

– Д-р Стефанова, какви спомени пазите от родния си град и как започна пътят Ви от старата столица до операционната зала?

-Велико Търново е градът, в който съм израснала и към който винаги ще изпитвам особена привързаност. Завърших основното си образование в ОУ „Бачо Киро“, а след това учих в Природоматематическа гимназия „Васил Друмев“.

Когато си спомням детството си, първото, за което се сещам, е усещането за свобода. Помня Велико Търново като малък и спокоен град, с който се гордея.

Обичах и начина, по който го преоткривахме в часовете по история – сякаш зад познатите улици и сгради се криеше още един град, изпълнен с истории.

Но най-вече си спомням мечтите си и усещането, че пред мен няма ограничения. Мисля, че човек запазва нещо от това детско усещане и когато порасне. Поне при мен е така. Пътят ми към медицината беше свързан с желанието да се развивам, да научавам нови неща и да правя нещо смислено.

Независимо, че през повечето време не живея в града, аз нямам усещането, че съм го напуснала. Все пак тук живеят близките ми хора и винаги, когато мога се прибирам.

Когато се връщам във Велико Търново за консултации, изпитвам особено удоволствие от възможността да бъда полезна на хората в града, в който съм израснала. За мен това е нещо повече от поредното място, на което работя.

–Пластичната хирургия е една от най-интересните медицински специалности. Какво Ви привлече към нея и кога разбрахте, че е Вашето призвание? Къде учихте медицина и къде специализирахте?

-Пластичната хирургия ме привлече с това, че съчетава прецизността, планирането и техническите умения с възможността да постигнеш конкретна промяна. Харесва ми да мога да анализирам даден проблем, да планирам стъпките за решаването му и да предвиждам възможните резултати.

Разбира се, човешкият организъм винаги запазва своята индивидуалност. Можем да планираме една операция много внимателно, но възстановяването и крайният резултат зависят и от фактори, които не можем напълно да контролираме.

Именно това съчетание между прецизност и необходимостта да се съобразяваш с индивидуалността на всеки човек много ми допада. Усещам, че тази специалност отговаря на характера ми.

Медицината завърших в Медицински университет – Плевен. Там се чувствах като у дома си. Преподавателите ни подхождаха към обучението с много лично отношение и отговорност.

Имах усещането, че сме част от едно голямо семейство и че за тях да ни обучават означава не просто да ни предават знания, а да участват в изграждането ни като лекари и хора.

Специализирах пластично-възстановителна и естетична хирургия в МБАЛ „Уни Хоспитал“ – Панагюрище. Имах възможността да бъда част от екипа, който постави основите на отделението и работи за неговото развитие. Това беше важен етап от професионалния ми път, в който натрупах знания и опит и затвърдих интереса си към специалността.

Не мисля, че човек непременно може да посочи един-единствен момент, в който разбира, че е намерил своето призвание. При мен това усещане се формираше постепенно – с обучението, работата, срещите с пациентите и натрупването на опит. Колкото повече навлизах в тази специалност, толкова повече разбирах колко много възможности предлага тя.

-Когато говорим за пластична хирургия, масово хората си представят уголемяване на бюста, корекции на носа и подмладяване. Какво всъщност остава скрито за обществото от работата Ви?

-Пластичната хирургия действително дава възможност да променяме формата, да възстановяваме тъкани и да подобряваме външния вид. Но зад това, което хората виждат като краен резултат, стои много повече от самата операция.

Това е изключително отговорна работа. Трябва да се предвидят множество фактори, да се познават възможностите и ограниченията на човешкия организъм, да се преценят рисковете и да се вземат решения, които невинаги са лесни.

Необходима е постоянна наблюдателност както по време на операцията, така и след нея. Освен естетичните процедури пластичната хирургия има огромна възстановителна роля. Тя помага на хора, пострадали при травми, на пациенти след отстраняване на тумори, както и на хора с вродени деформации или придобити промени, които засягат функцията и качеството им на живот.

Мисля, че често остават скрити усилията и грижите, които съпътстват работата ни. След всяка операция има период на наблюдение, оценка и анализ.

За мен пластичната хирургия е едновременно възможност да създаваш красота, да възстановяваш и да помагаш, но и отговорност, която не приключва с края на операцията.

– Кои са най-търсените процедури сред българките и забелязвате ли промяна във възрастта на пациентите, които прибягват до корекции?

-Интересът към различните процедури е разнообразен. При операциите на гърдите жените търсят уголемяване, повдигане или намаляване на бюста. Има интерес към липосукцията, операциите на клепачите, абдоминопластиката и различните методи за подмладяване.

Наред с хирургичните интервенции все по-популярни са и нехирургичните процедури – поставяне на ботулинов токсин, хиалуронови филъри, биостимулатори и различни апаратни процедури.

Това, което ми прави впечатление, е, че интересът към естетичните процедури започва все по-рано. Имах млада пациентка на 19–20 години, която искаше да повлияе на мимическата бръчка между веждите си, преди тя да стане постоянна. Бръчката се проявяваше при движение и все още не беше статично оформена.

Подобни случаи ме карат да се замислям за начина, по който младите хора възприемат външността си днес. От една страна, е напълно разбираемо човек да иска да изглежда добре и да се грижи за себе си.

От друга, когато стремежът към промяна започне толкова рано, е важно да се запитаме откъде идва той. Не смятам, че има универсална възраст, на която човек трябва или не трябва да се интересува от външността си.

По-важно е какво го мотивира, какви са очакванията му и дали конкретната процедура действително е подходяща. За мен добрата консултация не означава просто да предложиш процедура. Понякога означава да обясниш защо тя не е необходима точно сега или защо е по-разумно човек да изчака.

-Социалните мрежи наложиха определени стандарти за красота, а филтрите създават образи, които често са далеч от реалността. Случвало ли Ви се е да идват момичета със снимка на известна личност и желание да изглеждат по същия начин?

-Социалните мрежи определено промениха начина, по който хората възприемат красотата. Всеки ден виждаме лица с идеално гладка кожа, подчертани черти и почти съвършена симетрия.

Проблемът е, че често забравяме колко от тези образи са обработени и колко малко общо имат с реалния човешки облик. Когато човек постоянно се сравнява с подобни изображения, може постепенно да започне да възприема напълно нормални особености на лицето си като недостатъци.

Едно от нещата, които намирам за интересни, е симетрията. Често я свързваме с красотата, но лицата ни не са напълно симетрични. Ако вземем едната половина на едно лице и я огледално повторим, а след това направим същото с другата половина, можем да получим два различни образа, които изглеждат като лицата на различни хора.

Това показва колко важна е индивидуалността ни и че съвършената симетрия невинаги означава по-красив резултат. Независимо дали пациентът идва с конкретна снимка, или просто с желание да промени нещо в себе си, за мен е важно да разбера какво всъщност го притеснява. Има разлика между това да харесваш определена черта и да искаш да обсъдиш възможностите за промяна, и това да очакваш да придобиеш чуждо лице.

Вярвам, че не е необходимо всички да изглеждаме по един и същи начин. Красотата не е шаблон, който трябва да следваме. Тя е свързана и с индивидуалността, с излъчването, с начина, по който човек се чувства в собствената си кожа.

Мисля, че една от най-важните задачи на пластичния хирург е да помогне на пациента да разбере какво реално може да бъде постигнато, без да губи усещането за собствената си индивидуалност.

-Имате ли случаи, в които отказвате да извършите корекция, въпреки желанието на пациента? Къде е границата между стремежа към красота и риска за здравето?

-Да. Смятам, че отказът понякога е не просто правилното решение, а част от отговорността ни като лекари. Когато някой дойде при мен с желание за промяна, първо искам да разбера какво го притеснява и какво очаква да постигне. След това преценявам дали желаната промяна е реалистична, дали може да бъде постигната безопасно и дали очакваната полза оправдава рисковете.

Ако човек има очаквания, които медицински не могат да бъдат изпълнени, ако рискът е прекалено голям или ако процедурата не е подходяща за него, не смятам, че трябва да я извършвам само защото той я желае.

Важно е да обръщаме внимание и на психологическата страна. Понякога силното неудовлетворение от външността не може да бъде разрешено чрез хирургична промяна. Ако има признаци, че човек възприема външния си вид по начин, който причинява значително страдание, е необходимо да подходим внимателно и при нужда да насочим пациента към подходящ специалист.

Не казвам това, за да съдим хората за желанията им. Напротив – смятам, че трябва да подхождаме с разбиране. Външността може да бъде източник на истинско притеснение и не е наша работа да омаловажаваме нечии чувства. Но е наша работа да преценим дали операцията действително би помогнала.

За мен границата е там, където желаната промяна вече не може да бъде постигната разумно и безопасно или когато очакванията се разминават с медицинските възможности. Вярвам, че за всеки лекар има пациенти и за всеки пациент има подходящ лекар.

Но това не означава, че всяка процедура е подходяща за всеки човек. Понякога най-доброто, което можем да направим за пациента, е да бъдем честни с него, дори когато отговорът ни не е този, който очаква.

-Коя е най-сложната операция в практиката Ви до момента?

-Трудно ми е да посоча само една операция. В пластичната хирургия има различни по сложност и вид операции.  Някои от случаите на нашия екип са останали в съзнанието ми не само заради техническите предизвикателства, но и заради възможността да се възстанови нещо, което изглежда много трудно за възстановяване.

Сред най-впечатляващите за мен са свободните микрохирургични трансфери на тъкани. При тях тъкан от една част на тялото се премества в друга, като кръвоносните съдове се свързват под микроскоп. Например тъкани от подбедрицата могат да бъдат използвани за възстановяване на дефект в областта на челюстта. Това са сложни реконструкции, които изискват много прецизност, планиране и координация между членовете на хирургичния екип.

Интерес представляват и ревизионните ринопластики – особено когато се налага значително възстановяване на носната структура с помощта на собствен хрущял, например от реброто. Подобни техники могат да бъдат необходими и при реконструкция на носа след отстраняване на туморно образувание.

Друга впечатляваща операция е циркулярният body lift при хора, които са загубили значително количество тегло. След голямо отслабване понякога остава много излишна кожа, която може да създава не само естетичен, но и функционален дискомфорт. При тази операция се работи върху контурите на тялото в голям обем, което изисква внимателно планиране и преценка на рисковете.

Тези случаи ми напомнят колко многообразна е нашата специалност. В нея има и естетика, и инженерна мисъл, и възстановяване, и много човешки истории. Именно тази комбинация ме привлича.

– Все повече жени прибягват към пластична хирургия, за да се подмладят. Ефектът от операция със сигурност е впечатляващ, но след 5–10 години ще има ли нужда от повторна интервенция за съхраняване на резултата?

-Времето и гравитацията са неизменна част от живота ни. Обичам да казвам, че не можем да ги спрем, но можем да повлияем на начина, по който се проявяват върху външността ни.

Подмладяващата операция може да коригира определени възрастови промени и да постигне по-свеж вид, но не спира естествения процес на стареене. През следващите години кожата и меките тъкани продължават да се променят.

Това обаче не означава, че след пет или десет години задължително ще е необходима нова операция. Продължителността на резултата зависи от вида на интервенцията, индивидуалните особености, наследствеността и начина на живот.

При някои хора резултатите се запазват дълго, докато при други промените настъпват по-бързо. Затова е важно пациентите да имат реалистични очаквания още преди операцията.

Грижата за кожата също има значение. Слънцезащитата, подходящата ежедневна грижа и ограничаването на прекомерното излагане на ултравиолетово лъчение могат да помогнат за забавяне на преждевременното стареене.

При подходящи показания определени нехирургични процедури могат да допълват резултата от операцията. Но най-важното е да не възприемаме подмладяването като опит да изтрием възрастта си. За мен добрият резултат е този, който подхожда на човека и му помага да се чувства добре, без да губи естественото си излъчване.

– Кои са най-големите митове за пластичната хирургия?

-Един от най-разпространените митове е, че след пластична операция човек задължително изглежда неестествено. Мисля, че това е свързано и с факта, че най-запомнящите се случаи често са тези с много видима промяна. Но целта на пластичната хирургия не е непременно да се забелязва, че е извършена операция. В много случаи търсим резултат, който изглежда естествено и е в хармония с индивидуалните особености.

Друг мит е, че пластичната хирургия е само суета. Тя има огромна роля и в реконструктивната медицина – при възстановяване след травми, туморни операции, вродени деформации и други състояния. Понякога промяната може да изглежда малка за околните, но да има огромно значение за самия пациент.

Често чувам и че през лятото не се правят пластични операции. Всъщност сезонът сам по себе си не е абсолютна пречка. Важни са конкретната интервенция, състоянието на пациента и възможността да се спазват необходимите препоръки по време на възстановяването.

Друг мит е, че всички белези са големи и силно видими. Всяка операция, при която се прави разрез, оставя белег, но неговият вид зависи от много фактори – техниката, мястото на разреза и индивидуалното заздравяване. Затова е важно пациентът да знае както какво може да се постигне, така и какви следи ще останат.

И не на последно място, съществува представата, че резултатите са вечни. Това не е така – тялото продължава да се променя, а стареенето е естествен процес. Може би най-голямото недоразумение е, че пластичната хирургия или ще реши всичките ни проблеми, или непременно ще доведе до разочарование.

Истината е по средата. Тя има своите възможности, но и своите ограничения. Смятам, че когато човек е добре информиран, има реалистични очаквания и се доверява на лекар, който подхожда отговорно, може да вземе много по-добро решение за себе си.

-От известно време консултирате пациенти и във Велико Търново. Какви са най-честите поводи, поради които жителите на старата столица идват при Вас?

-Хората идват с различни въпроси и притеснения. Някои търсят мнение за кожни образувания или белези, други се интересуват от подмладяващи процедури и операции на клепачите.

Имам консултации и с пациенти, които обмислят операции на гърдите – уголемяване, повдигане или намаляване на бюста при жени и корекции по повод гинекомастия при мъже.

Други се обръщат към мен за корекции в областта на корема и ръцете, включително след значително отслабване.

Има и хора, които търсят мнение относно реконструктивни операции на тяло, на гърди и възможностите за възстановяване със собствени тъкани, импланти или комбинация от различни методи.

За мен е важно пациентът да не се чувства така, сякаш трябва предварително да знае точно каква операция му е необходима. Понякога човек идва с конкретна идея, а друг път просто има проблем, който го притеснява, и не знае какви са възможностите. Затова смятам, че първата стъпка винаги е разговорът.

Искам човекът отсреща да може спокойно да сподели какво го тревожи, да получи честна информация за възможностите и ограниченията и да вземе информирано решение, без да се чувства притиснат.

Галина ГЕОРГИЕВА