Колю Фичето, тухличките и фигурката на фасадата правят „Къщата с маймунката“ шедьовър и символ на Търново
„КЪЩАТА С МАЙМУНКАТА“ БЕЗСПОРНО Е НАЙ-РАЗПОЗНАВАЕМАТА СГРАДА, ОБЛИЦОВАНА С ТУХЛИЧКИ, ВЪВ ВЕЛИКО ТЪРНОВО.
Възрожденската къща, която е истинско бижу в центъра на старата столица, е построена през 1849 г. от майстор Никола Фичев. Което е повече от достатъчно, за да бъде тя обичана от търновци и повод за гордост. От 1964 г. е паметник на културата с национално значение. Съгласно чл. 19, т. 7 от действащия в момента Закон за културното наследство сградата е вписана в Националния регистър на недвижимите културни ценности под № 62 за област Велико Търново.
Къщата е била обитавана от госпожа Марийка Петрова Олекова, преди да я отчужди държавата. Реставрацията е направена през 1974-1976 г. Преди това са извършени сондажи с разкривания на подове, тавани и мазилки. Проведени са проучвания за състоянието на конструкцията и за периодите на изграждане на сградата. Проектант на реставрацията е арх. Теофил Теофилов. След нейното възстановяване тя е предоставена на Съюза на научните работници – филиал Велико Търново, през 1979 г.
УНИКАЛНОСТТА В АРХИТЕКТУРАТА
Фасадата от юг е представителна, оформена от каменен градеж с изпъкнала фуга, два сводови отвора с вход и витрини, елипсовидни прозорчета при сводовете в дюкянската част и издадени напред два жилищни етажа с тухлички, измазани профилирани еркери и корниз при покрива с редове от тухли зъборез („вълчи зъб“). Северната фасада е доста по-семпла с каменен цокъл, арковиден вход, измазан етаж и близо един метър мазилков корниз при покрива. Тя е пример за подражание при оформяне фасадите на много от търновските възрожденски къщи, които създавали изключителен художествено-декоративен ефект във визията на града.
Приземният етаж се състои от дюкян с два цилиндрични свода, които са подпрени по дължина на две арки. Двете арки стъпват на каменна колона. Входът на дюкяна е от юг.
Вторият жилищен етаж е разположен над дюкяна и до него се стига по слизаща дървена стълба от полунивото на жилищните помещения към улица „Въстаническа“. На тази улица е и основният вход – двукрила дървена врата. Прекрачиш ли прага, попадаш във вестибюл, който свързва втория и третия етаж със стълби. Вестибюлът осигурява осветление на вътрешните помещения чрез изградена латерна. Латерната (наричат я още фенер на покрива) е надстройка на покрива с прозорци от всички страни, която вкарва естествена светлина и свеж въздух във вътрешността на сградата, обяснява главният експерт в дирекция „Култура, недвижимо културно-историческо наследство, празници и фестивали“ в Община В. Търново арх. Донка Колева.
ИСТОРИЯТА НА ТАЗИ ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНА КЪЩА
започва с Уста Колю Фичето. Той строи сградата за семейството на Стоян Пенчев Ахтар и Кирияки – дъщеря на търговеца и джелепин Никола Коюв.
Според архивни данни и проучванията на арх. Теофил Теофилов първоначално е съществувал дюкянът на Никола Коюв и малко жилище над склада му към ул. „Въстаническа“, които са ползвани от Стоянчо Ахтар като зет на Коюв. През 1847 г. дюкянът е пострадал от пожар и е нает майстор Никола Фичев да построи жилище за вече многолюдното семейство на Стоянчо. Съгласно надписа на плочата, поставена на фасадата над входа на дюкяна, собственик на дюкяна (вещепродавницата) остава господин Коюв от уважение и затова, че е подпомогнал със средства строежа. Търновецът Стоянчо е бил богато образован за своето време и наследил професията на ахтар вероятно от баща си. Освен това е бил колекционер на български старини и той е този, който открива и съхранява за науката единия от двата достигнали до нас преписи на Бориловия синодик.
Арх. Теофил Теофилов е проучвал подробно „Къщата с маймунката“ по време на нейната реставрация през 1974-1976 г., за да изясни важни моменти от историята й.
Описва я като едно от значителните постижения в светското архитектурно творчество на майстор Никола Фичев и открива два последователни периода от живота на сградата. Първият период издава сравнително скромна двуетажна постройка, близка като архитектурно решение със съседните, между които е затворена. Този период от живота на сградата задължително е свързан с поставения над входа на дюкяна надпис и вградената под него каменна конзола статуетка на седнало човече с плешива глава и положени върху коленете ръце. Надписът съобщава владетеля на сградата – „Г. Г. Николая Коюва“ и датата на построяването й по негово повеление – „23 септември 1849 г.“. Самата сграда е наречена „вещепродавница“.
Всички подробности от проучването, което арх. Теофилов е направил, той е описал в статията си „Къщата с маймунката – паметник от национално значение“ (Дни на науката 2014. В. Търново, 2015. Фабер). В същия този текст прочутият търновски архитект пише и това: „Основно съмнение да възприема скулптурната фигурка на човече – „маймунка“, за дело на майстор Никола Фичев е примитивната изразност при сравнение с останалите пластични творби на майстора – каменните драперии по фасадите на църквата „Св. Спас“ в Търново или фигурите от устоите на моста в Бяла. „Маймунката“ заедно с надписа са били притежание на заварената архитектура на вещепродавницата на Никола Коюв и са оставени за спомен.“
Съществува и градска легенда, която разказва, че заможният търновец Никола Коюв бил несподелено влюбен в чудно красива девойка, която живеела в сграда на същата улица.
Той често гостувал в дома й, а когато си тръгвал, присядал пред дюкяна си на малко столче и дълго и замечтано гледал към покоите на момата. Седял, опрял длани върху коленете си. Фигурката на фасадата е своеобразен символ на закъснялата несподелена любов. А според друга версия плешивото човече е стилизирана фигура на един от собствениците на къщата на търговеца Никола Коюв.
„Поставената скулптурна фигурка на фасадата и оприличавана на маймунка всъщност е седнало човече, с което дюкянът е обозначаван като лечебник за здравето и хигиената на човека. Това допуска и арх. Теофил Теофилов, че подобни фигурки са били сигнатурни елементи и са указвали за съдържанието на търговската част. Затова може да се смята, че е неточно вече популярното наименование „Къщата с маймунката“, казва арх. Донка Колева и допълва, че подобна фигурка е запазена в Историческия музей в Севлиево от съборената мааза на хаджи Никола Конов, строена през 1865 г. също от майстор Кольо Фичето.
Поради всичко това специалистите отдавна вече поставят кавички, когато изписват „Къщата с маймунката“, която след направената реставрация е адаптирана за клуб на Съюза на научните работници във Велико Търново.
„Къщата е закупена от СУБ през 1991 г. и се стопанисва от Великотърновския клон. В момента Домът на учените е в добро състояние, независимо че обзавеждането е на повече от 35 г. Освен за редовните заседания на великотърновския Съюз на учените къщата се ползва за срещи на отделни секции, за провеждане на кръгли маси, семинари, изложби и представяния на нови книги. Посрещали сме ученици, студенти, желаещи да се запознаят с ценния архитектурен паметник, дело на майстор Кольо Фичето“, обяснява проф. Петко Ст. Петков, председател на великотърновския клон на Съюза на учените. И след това уточнява, че „Къщата с маймунката“ е достъпна за посещения на граждани при предварителна уговорка.
Сашка АЛЕКСАНДРОВА
