Емил Денев: „Добрата пътна инфраструктура, самодисциплината и контролът на участниците в движението са основни фактори за намаляване на пътните инциденти“

Трагедията на автомагистрала „Тракия“ за пореден път постави въпросите за пътната безопасност на дневен ред.

По последни данни най-малко 12 души загинаха, а десетки бяха транспортирани за лечение в болници. Дали институциите, водачите, състоянието на настилката, изправността на автомобилите, подготовката на водачите, метеорологичните условия са в основата на случилото се, разговаряме с Емил Денев. Прокурорът, както го наричат в автомобилните среди, е свързал живота си както с автомобилния спорт, така и с правораздавателната система.

В момента той кара 47-ия си сезон като състезател, само Стоян Апостолов от Бургас има повече от него, спечелил е над 300 трофея, над 20 са шампионските му титли. В същото време бе в правоохранителната и правораздавателната система на МВР от 1991 година доскоро, пенсионирайки се като заместник апелативен прокурор, след като преди това е работил като следовател и прокурор.

 

– Г-н Денев, какъв е Вашият прочит на случилото се на автомагистрала „Тракия“ през погледа на водач, автомобилен състезател, следовател и прокурор?

– Първо, съболезнования на близките на загиналите и пожелания за бързо възстановяване на пострадалите. Сили и на всички, които не пострадаха в катастрофата, но са участници и очевидци на случилото се, защото и на тях не им е лесно, както и на близките на пострадалите. Не съм запознат с конкретната фактическа обстановка и за това казвам какво бих направил и какво не бих направил. Когато ще пътувам на дълъг път, преценявам маршрута по който ще премина, интензивността на движение, метеорологичната обстановка, сезонът от годината, в който сме, и разбира се, държа да съм наясно със състоянието на моя автомобил. Годишните технически прегледи не са за проверяващите или за служителите на МВР, а за самите нас, защото ние сме в автомобила си на пътя. По време на движение следя за пътната обстановка и видимостта и съобразявам скоростта с нея и интензивността на трафика.

В случая максимално разрешената скорост е 140 километра в час, но тя е разрешена, а не задължителна. За мен тази скорост е изключително висока дори при идеални условия и задавам въпроса колко водачи са подготвени да карат с такава скорост. Колко километра са изминали по време на курса с тази скорост и при този интензивен трафик? За мен лично – много малко водачи, особено при мокър път и намалена видимост. Чух, че видимостта в участъка и била 10 метра, а преди него е имало друг с видимост 60 – 70 метра, в който водач по неговите думи е карал със 100 км в час, за мен изключително висока скорост при тази видимост.

– Каква е подходящата скорост при тези условия?

Тази, при която водачът може да спре в разстоянието на видимост. На автомагистрала „Тракия“ имаме усложнена пътна обстановка, движение на много товарни и лекотоварни автомобили, преминаване от нормална към намалена видимост, мокра настилка, все предпоставки за много по-ниска скорост. Край пътя има знаци, които указват, че при мъгла или мокра настилка трябва да се кара с по-ниска скорост, от порядъка на 60-80 км в час.

– И все пак коя е основната причина за инцидента?

Основната причина ще я кажат разследващите. Изтъкната първопричина бе намаляващ скоростта бавнодвижещ се или спиращ тир заради мъглата. Като предпоставка за такива произшествия на автомагистрала е рязката разлика между скоростите на леките и товарните автомобили. Повечето водачи явно са били изненадани от рязката промяна във видимостта, все едно влизаш от светла в тъмна стая, и се е наложило да употребят рязко спирачките, което не е препоръчително при тези условия. За това казвам, че трябва да съобразяваме скоростта на движение с пътните условия.

– Заговори се, че липсата на предупредителна система за намалена видимост по магистралите също е изиграла роля за случилото се?

Това е вярно, че липсва такава система и водачите не са били предупредени за рязко променящите се условия в пътната обстановка. Лично аз съм възприел едно простичко решение на пътните власти в съседна Сърбия. Поставени са пътни знаци и са разчертани големи бели кръгове на разстояние 30-35 метра един от друг върху платното. При видимост на двата кръга скоростта следва да е 60 км в час. При видимост на един кръг скоростта пада на 40 км и по ниска. Това не е скъпо, но за мен е работещо решение.

– Т.е. причините за инцидента са много?

Натрупват се много фактори – висока интензивност на движение, намалена видимост, липса на информация за участък с мъгла, несъобразена скорост и т.н. Хората сме така устроени, че все търсим причините вън от себе си. Лоша настилка, дупки, липса на табели и т.н. Вярно е, че ги има, но трябва да има и самодисциплина, сред колкото се може повече участници в движението, защото при този инцидент дори водачите, които са карали внимателно и са владеели автомобилите си, попадайки в пресата на верижната катастрофа, не са имали шанс… По-бавно движещите, навлезли в мъглата, са попаднали в пресата на бързо движещи се зад тях автомобили.

– Според Вас, как трябва да се реагира в подобна ситуация?

Първо, да се кара внимателно с подходящата скорост, своевременно да се включат светлините за мъгла, непрекъснато да се следи в огледалата движението зад нас и по никаква причина вниманието да не отклонява от пътя пред нас и зад нас. Трябва да сме готови да реагираме своевременно, но без рязко натискане на спирачките, особено на мокър път. Пак казвам, важно е състоянието на автомобила – светлини, огледала, чистачки, гуми… Гумите трябва да са съобразени със сезона и да са в добро състояние. Важно е добре да преценяваме собствените си възможности като водачи и да не забравяме, че носим отговорност и за останалите участници в движението. Важно е да има и работеща система за предупреждение за промяна в пътните условия. Вероятно, ако имаше светещи табели, които да посочат намалена видимост, този инцидент нямаше да се случи или поне нямаше да е в такъв мащаб.

– Не е ли парадоксално, но като че ли увеличението на санкциите, броят на камерите и участъците със средна скорост не дават резултат?

Какво са санкциите? Камери за скорост, констатират нарушението и нарушителят след време получава глоба, която си плаща и продължава да кара. Спазва дадено ограничение, но след като излезе от него, натиска газта. За мен личният контрол на МВР на пътя е най-добрата профилактика. Нарушителят се спира веднага и се санкционира на място. Средната скорост и колчетата в дадени участъци също не помагат, защото след излизане от тях следва висока скорост от изнервени водачи и… Затова пак казвам, важни са самодисциплината и самоконтролът на колкото се може повече участници в движението. Водачите трябва да се убедят, че приказката „на мен няма да ми се случи“ е илюзия…

Сн. Архив