Затлъстяването не винаги означава влошено здраве, показва проучване
Едва между една четвърт и една трета от диагностицираните със затлъстяване трябва да бъдат считани за хора с влошено здраве, сочи ново проучване, което се присъединява към призивите за промяна в начина, по който се определя това състояние, съобщи Ройтерс.
Публикуваното в списание Nature изследване следва предложение на експерти и медицински организации от миналата година диагнозата затлъстяване да не се основава единствено на индекса на телесната маса (ИТМ), изчисляван според теглото и ръста на човека, а да включва и телесните мазнини и общото здравно състояние.
Целта на проучването е да покаже как новото определение би променило броя на диагностицираните и разпространението на състоянието и какво би означавало за лечението на заболяване, което според сегашните оценки на Световната здравна организация (СЗО) засяга над един милиард души по света.
Затлъстяването може да бъде рисков фактор за диабет тип 2, сърдечносъдови заболявания, болести на черния дроб и бъбреците, както и рак. Проучването предлага състоянието да се определя като предклинично, когато е рисков фактор, и клинично – когато е вече е довело до влошено здраве, отбелязва Ройтерс.
Учените анализират данни от близо 850 000 пълнолетни от Китай, Великобритания, САЩ и Испания. Изчисленията показват, че според новата рамка между един и три процента от хората с диагноза затлъстяване, поставена само въз основа на ИТМ, вече не попадат в тази категория. В същото време други между пет и девет процента, например хора с по-висок дял телесни мазнини, ще бъдат диагностицирани. Промяната на метода би могла да засегне десетки милиони хора, отбелязва Ройтерс.
Водещият автор на проучването Франческо Рубино от Кралския колеж в Лондон казва, че неточността на измерванията на ИТМ е известна.
„Но досега не разполагахме с по-добра система“, отбелязва той, цитиран от Ройтерс. По думите му целта на новата рамка е да коригира тази неточност и да „осигури смислена клинична характеристика на затлъстяването, която да насочва медицинските грижи и политиките“.
Новият метод предвижда преди да се постави диагноза, наред с ИТМ да се измерват телесните мазнини, включително чрез обиколката на талията, и да се прецени дали пациентът има свързани с теглото нарушения – например, проблеми със сърцето или черния дроб.
Това означава, че някои хора с висок ИТМ, но без други симптоми, няма да бъдат класифицирани като страдащи от затлъстяване. При хората с високо съдържание на телесни мазнини и висок ИТМ ще се поставя диагноза „предклинично затлъстяване“, а тези, които имат и нарушена функция на орган или органи, ще се диагностицират с „клинично затлъстяване“, което се смята за активно заболяване и обикновено изисква лечение.
Според тези критерии средно само около 27 процента от хората със затлъстяване в четирите изследвани държави имат клинично затлъстяване, изчислява проучването. Това са около 8,5 процента от всички пълнолетни.
Анализът установява още, че мнозинството от хората с „предклинично затлъстяване“ – средно около 82 процента в четирите изследвани държави, не преминават към клинично затлъстяване. Данните сочат, че честотата на такова развитие е по-висока в Китай и Испания, допълва Ройтерс.
БТА
