Бивш разследващ полицай пише приказки за деца и възрастни
ФАНТАСТИЧНИ ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА И ВЪЗРАСТНИ ПИШЕ БИВШИЯТ СЛЕДОВАТЕЛ МИРОСЛАВ АНГЕЛОВ. 43-годишният юрист от Горна Оряховица има вече една издадена книга зад гърба си, а напоследък се е заел да описва историите на Беназир Бухар и малката красавица Мо и нейните приятелчета нюречетата.
„О, аз пиша шантави неща. Те са и за деца, и за възрастни. Хем са приказни разказчета, хем са сериозни книги. Много от героите ми са свързани с хора, които са влизали и излизали от живота ми“, казва Мирослав, когато става дума за жанровата определеност на неговите истории.
Започнал да пише, когато преди години съдбата и бившата му съпруга, го отвели в САЩ. Жена му спечелила зелена карта и заминала за Пенсакола, Флорида. Той тръгнал с нея и това решение променило коренно живота му. Сякаш отвъд океана нищо вече не било същото. „Тук работих като помощник следовател в Горна Оряховица, т.е. бях дознател в системата на МВР. Завършил съм право в Софийския университет, защото това беше голямата ми мечта. Един от начините да практикувам професията беше да вляза в системата на МВР и влязох. Останах там около 11 години и напуснах, защото нямаше какво повече да си дадем един на друг със системата. САЩ се появиха като следващото предизвикателство“, разказва Мирослав.
Въпреки че говорел английски, много бързо разбрал, че корените му не са в онази страна. Там работил какво ли не и повечето професии, които упражнявал, били свързани с физическа работа. След три години се върнал. „Дадох си сметка, че продължавам да мисля и да сънувам на български. Не беше за мен. А и колкото и добър да ставах в английския език, никога нямаше да добия тази сила на думите, която имам, когато говоря на български език.
Но докато бил отвъд океана, Мирослав започнал да пише. Първите му публикации били за сайта „Горещите хора”. Сайтът бил в България, Миро – в Америка, но въпреки това химията се получила. Администраторите на сайта харесали нестандартните идеи и интересния език на юриста, въпреки че Мирослав пишел, без да се съобразява много-много с граматиката. „Не че не я знам. Знам я. Учил съм в гимназията по електроника, където мой учител беше Диана Петрова, а тя сама по себе си е институция. Тя ни беше първата учителка по литература в гимназията, ние й бяхме първия випуск. Обаче нямах време да се съобразявам с препинателни знаци и правила, пишеше ми се. Нямаше какво толкова да правя, докато бях в Щатите – пишех. Пъзелът от случки, ситуации, хора, срещи и раздели… започна някак да се подрежда и от мен започнаха да излизат думи, думи. Осъзнах, че мога да съживя с думи всеки предмет“, казва Мирослав.
Така се родила първата му книга – „Годината на вятърния заек“. Въпреки странното заглавие, тя е сериозна и е за възрастни. Издадена е в България преди две години и премиерата й била, естествено, в Горна Оряховица. С ПРИЗОВКИ, СЪВСЕМ ОРИГИНАЛНИ И НАПИСАНИ В ПОЛИЦИЯТА В ГОРНА ОРЯХОВИЦА С ПОМОЩТА НА ПРИЯТЕЛИ, МИРО ПОКАНИЛ НЯКОЛКО ОТ ИЗВЕСТНИТЕ МЪЖЕ И ЖЕНИ В ГОРНА ОРЯХОВИЦА, СРЕД КОИТО И КМЕТА. „Стресна ли се, притесни ли се, не разбра ли, че призовката е шега, не знам, но инж. Добрев не дойде, а се познаваме толкова добре с него и би трябвало да му е ясно, че съм шантав човек“, връща се малко назад във времето разказвачът.
Сега Мирослав се е заел да разкаже за семейство бухали. Главната героиня е жена – Беназир Бухар. Името й взел от никнейма на своя близка приятелка, която се представяла като Беназир. Влияние обаче има и Беназир Бхуто, оглавявала две правителства в Пакистан.
Другата история, която Миро пише, е посветена на малко красиво момиченце на име Мо. Мо си има за приятели три нюречета. „Сънувах ги. Абстрактни са като герои, обаче и те си имат своята реалистична основа. New rec на английски е нов запис, освен това преди време имах приятели, с които играехме бридж. Помежду си галено се наричахме нюрек“, разказва Миро. Но благодарение на това, че е сънувал своите нюречета, той знае как изглеждат и може да ги опише на илюстратора, който някой ден ще нарисува Мо и нейните приятели. Нюречетата са истински за малката Мо, разбира се, само тя ги вижда, защото възрастните не могат.
ДА ПРЕВЗЕМА ПЛАНИНИ, ДА ЧЕТЕ И ДА ГЛЕДА ФИЛМИ – ТОВА ОБИЧА ДА ПРАВИ МИРОСЛАВ АНГЕЛОВ В СВОБОДНОТО СИ ВРЕМЕ. Фен е на киното, харесва филмите на Тарковски, Терънс Малик, Уес Андерсън, обича японското и скандинавското кино, с удоволствие гледа и документални ленти. Мечтае някой ден самият той да влезе в тази индустрия като сценарист.
Сега работи като ментор в Частното начално училище по изкуствата „Димитър Екимов“ в Русаля. Признава, че работата с децата му харесва, увлича го и го вдъхновява, но не знае колко дълго още ще прави това, защото не му харесва идеята да се застоява дълго на едно и също място.
Сашка АЛЕКСАНДРОВА
Сн. авторката
