Казанлъшките „соколи“, търновските „юнаци“ и габровските „борци“ поставят основите на юнашкото движение в България

Първата футболна топка под Царевец носи швейцарецът Алоис Бюнтер, а мъжката гимназия „Св. Кирил“ си купува за учебната 1896- 1897 година – две

 

Има ли някой, който не е чувал възгласа „Българи юнаци“, с който феновете подкрепят родните спортисти по стадиони и зали. Има ли някой, който пък не използвал поздрава „здравей“ в ежедневието си- едва ли, но замислялили сме се откъде идват те? Със сигурност повечето от нас- не. Малцина са тези, които знаят, че идват именно от тях- от основателите на юнашкото движение, положило началото на българския спорт. Именно така са се поздравявали предците ни преди повече от век.

Новата книга на Анатоли Петров  „Началото на футбола в Търново и юнашкото движение в България“ разказва именно за тях. Изданието е естествено продължение на излезлите вече книги „24 крачки към историята. 100 години „Етър“, „Те играха за „Етър“ и „Футболът в Търново. От зората до възраждането“.

„Във всяка от тези книги Анатоли Петров не просто преповтаряше, разказаното от свидетелите на събитията или описаното по- рано, но непрекъснато задълбочаваше търсенията си в архивите и влизаше все по- навътре в материята, обогатявайки и надграждайки известното.

И колкото по- навътре навлизаше, толкова повече и по-задълбочено насочваше вниманието си към най-ранните години на появата на спорта и в частност футбола в старата столица, региона, а и цялата страна. Настоящата книга е и първата цялостна история на спорта в Търново и осветлява десетилетия, за които досега мълчахме“, каза при представянето на изданието журналистът Петко Павлов.

Книгата е плод на усърдна работа с автентични документи от архивите. Началото е с появата на първите футболни топки в България, дошли с привличането на швейцарските учители по телесно възпитание през 1894 г.

И още тук е поставен под съмнение първия мит, а именно че на 14 май 1894 година в двора на варненската мъжка гимназия Жорж де Режибюс показал на учениците първата футболна топка и организирал първия мач. Всъщност той и останалите швейцарски учители пристигат на софийската гара на 13 май 1994 година в 11:30 часа и остават в столицата до 21 май, когато тръгват към назначенията си с коне и каруци, за да започнат работа по места в началото на юни. Със сигурност топките са донесени в България от швейцарските учители, но самата дата е твърде дискусионна.

                                                                                                     Швейцарските учители след пристигането им в България.

Специален акцент е отделен на Алоис Бюнтер – основоположник на спорта в старопрестолния град. Човек със забележителна биография, свързал завинаги съдбата си с нашата страна и посветил живота си на развитието на физическата култура в България. Наричан от учениците си с много любов „папа /татко/ Бюнтер“. Всъщност Алоис и сънародникът му Жак Фардел пубикуват първите футболни правила в България през 1897 г. в мартенския брой на сп. „Училищен преглед“. Именно училищата, в които започват работа швейцарците, ще се превърнат в люлката на българския спорт, а доведените в България от търновецът Георги Живков учители, в негови основоположнице. Правилата  са публикувани в книгата и със сигурност читателят ще се  усмихне на някой от тях, но дръги пък напълно кореспондират в утвердените днес от ФИФА.

Анатоли Петров доказва с открити документи, че Търновската мъжка гимназия „Св. Кирил“ си купува за учебната 1896- 1897 година 2 броя подобия- „топа мешинени /машинни/ с каучукови мехури за игра на „ритни топъ“… на обща цена 38 лева.

С това категорично доказва, кога първата футболна топка се е появила под Царевец. До скоро схващането бе, че я носи Георги Станев през 1909 година от Виена.

Нишката на търсенията логично отвежда към основаването на юнашките гимнастически дружества – именно те са първият проводник на спорта у нас и го развиват в продължения на десетилетия.

В книгата за първи път ще прочетете всичко за Гимнастическо дружество „Търновски юнак“, за което досега е писано толкова малко…Сега е издирена цялата му история – дейността, председателите, видните търновци, които са го водили: самият Бюнтер, зъболекарят Братован Братованов, полковник Рашко Бораджиев, кметът Димитър Раев и още много имена, които не бива да забравяме. Защото биографиите им говорят за невероятни личности и общественици, каквито много рядко се срещат днес.

Дружеството е саздадено на 20 октомври 1896 година, а на 26- ти е приет първият му устав. Титлата благодетел се е давала на лице, което е принесло на дружеството материална помощ не по- малко от 2000 лева, а правилникът за чатите указвал какъв трябва да бъде моралния катехизис на юнака.

Сериозно място в книгата е отделено на развитието на юнашкото движение в страната. На практика основите му са поставени в „Априловската гимназия в Габрово“ на 17 април 1897 година от казанлъшките „соколи“, търновските „юнаци“ и габровските „борци“. Тогава за пръв път за говори за общ съюз на гимнастическите дружества, а година по- късно на 15 август в София 14 организации от страната, сред които и търновската, го създават под името „Юнак“.

На юнашкото движение в последните години бяха посветени ред сериозни изследвания на автори от НСА „В. Левски“ като проф. Васил Цонков, проф. Райна Бърдарева, проф. Лозан Митев, проф. Наталия Петрова, доц. Марина Гевренова, след като в продължение на десетилетия бе обявявано за „буржоазно“ и бе незаслужено игнорирано след 1944 г. от спортната история на България.

Сред новите неща е и кога е игран първият футболен мач в България. Благодарение на изследователя от Свищов Николай Константинов става ясно, че това се случва през 1900 година между отборите на Търговската гимназия Свищов и Априловската гимназия в Габрово. Срещата е част от програмата на първия юнашки събор във Варна, който се върви по същото време. Според едни източници, използвани от Анатоли Петров в книгата, мач в Морската столица е имало, според други буря и наводнен терен са попречили на провеждането. Така или иначе мачът е официално признат и от БФС за първия в България.

Така логично в изданието идва преходът и към историята за създаването на великотърновските МСК, „Слава“ и „Виктория“, обединили се после в „Етър“.

Тук е опроверган още един мит. Обединението е на 4 април 1924, а не както се смяташе на 24 април същата година. За това сочат публикации на „Спортен преглед“ от 16 април и на в. „Спорт“ от 22 април, цитиращи името на новия търновски спортен клуб „Етър“.

Документиран е и първият мач на виолетовите – на 6 юли 1924 година, когато „Етър“ бие „Борислав“ от Лясковец с 3:2. Разказът върви до 1945 година, когато кръгът се затваря и клубът се връща към корените си, обединявайки се отново с Гимнастическо дружество „Юнак“ под името „Етър-Юнак 45“.

„Това е книга за всеки, който иска да прочете и да знае повече за историята на спорта и в частност на футбола не само във В. Търново, а в цялата страна Да научи повече за ентусиазма на предците ни, които са давали мило и драго да създадат спорта и в същото време да възпитават чрез него…“, каза още Петко Павлов.

Книгата е от 160 страници, има над 120 снимки и документи, много от които са публикувани за първи път.