Наш капитан на кораб обикаля света и доставя коли и техника
Делян Радулов прекарва четири месеца на морски автовоз, после почива при семейството си в Присово
ДЕЛЯН РАДУЛОВ Е КАПИТАН НА МОРСКИ АВТОВОЗ ВЕЧЕ ПЕТ ГОДИНИ И Е СРЕД ЖИТЕЛИТЕ НА ВЕЛИКО ТЪРНОВО С МНОГО ДОБРИ ДОХОДИ. Той казва, че от региона има най-малко 200 души, които работят на кораби и поддържат отличен стандарт за семействата си с този своеобразен морски гурбет за по няколко месеца в годината. 45-годишният моряк работи четири месеца на кораб и после почива пак толкова. Прибира се при прекрасната си съпруга Ваня и 8-годишната си дъщеричка Дебора в Присово, където семейството живее. Той е завършил Военноморското училище във Варна. През 1999 г. русенецът сбъдва мечтата си да работи на кораб. Започва като стажант, после расте в йерархията. След изпити и подготовка се издига до трети помощник, после втори, първи и накрая става капитан през 2016 г.
Делян Радулов си спомня, че в началото най-трудна е била раздялата с близките, когато е в морето. При това във времето преди интернета и мобилните телефони с обхват навсякъде. Стажантът е жадувал да спрат на пристанище, където да намери телефон и да чуе семейството си. С малко прекъсване назад във времето той работи над 20 години за една от най-големите фирми за воден транспорт на автомобили и всичко на колела, която е в Гърция и има 55 кораба.
ПРЕДИ ГОДИНИ СЪДБАТА ГО СРЕЩНАЛА С ИЗВЕСТЕН БИЗНЕСМЕН, КОЙТО ГО ПОКАНИЛ ДА РАБОТИ НА НЕГОВАТА ЯХТА. Покрай тази работа той се запознал със съпругата си Ваня Начева, която сега е козметик в старата столица. Тогава тя била на стаж в един от хотелите на бизнесмена, а Делян бил на яхтата му. Така през 2007 г. въпросната яхта ги събрала.
Последния път Делян Радулов се е завърнал като капитан на автовоза „Талия“, но при следващото си тръгване наскоро не знае дали ще управлява пак този кораб, или друг. Договорите се сключвали за по четири месеца и капитанът научавал тогава къде ще обикаля по света да доставя автомобили, багери, камиони, комбайни и всякаква друга селскостопанска техника, която може да се натовари на кораб.
„В края на октомври се върнах след поредните четири месеца по света. Отидох до Япония със самолет и автовозът тръгна оттам с автомобили. Разтоварихме ги в Австралия, после пак обратно и след това за Източното крайбрежие на Щатите. Колите са само „Субару”, но за САЩ не се карат коли на дизел, както и за всички „бели” държави по света. Дестинация за България няма, защото тук няма пристанище, което да отговаря на съответния стандарт. Превози се правят до Гърция или до Словения”, разказва капитан Радулов. Японските коли за България се сглобяват в Турция например и така идват у нас. Иначе оригинална японска кола от същата марка българин трудно може да си купи.
ТОЙ СПОДЕЛЯ ОЩЕ, ЧЕ КОГАТО Е НА РАБОТА, БУДУВА ПО 24 ЧАСА И ОТГОВОРЯ ЗА ЦЕЛИЯ ЕКИПАЖ И ЗА ТОВАРА НА КОРАБА. За щастие, през всичките тези години не е имал големи премеждия, но едно от последните изпитания е бил тайфунът в Япония през есента. Мечтае да отиде на курс до Нова Зеландия и Магелановия проток, където все още не е бил. В началото на кариерата за моряка е било вълнуващо да види Босфора, за пръв път да мине през Суецкия и Панамския канал, за които само бил чувал и чел. Днес това за Делян Радулов е ежедневие, но с усмивка наблюдава младите моряци, които се вълнуват също като него някога.
Нели СУКОВА
Сн. личен архив
