1850 четения

Търновската психоложка Наталия Любенова за изолацията по време на пандемията: „Стресът може да ни доведе до тревожност и да намали имунната ни защита“

„Ако сме мъдри, тази ситуация ще ни даде възможности за преживяване и пътешестие навътре към нас“

 

 

Специално за „Борба“ д-р Наталия Любенова от Велико Търново сподели съвети как да се справим с негативните последици от изолацията по време на кризата, в следствие на коронавируса. Тя обясни как да се преборим със страховете си и да успеем да обясним на децата защо се налага спазването на строгите мерки. По думите й, всеки може да открие и нещо позитивно от социалното дистанциране, стига да види възможностите, които се откриват пред него.

Д-р Наталия Любенова е психолог, психодрама систент към Института по психодрама, индивидуална и групова психотерпия “Бернхард Ахтерберг“, кариерен консултант, специализирала коучинг и нервнолингвистично програмиране към NLP –institute Munchen-Graz-Budapest. Тя е и доброволец към ОАИЛ-МОБАЛ „Стефан Черкезов“ – гр. Велико Търново.

 

  • Как да съхраним психиката си по време на пандемията?
  • Като начало трябва да кажем, че да има паника и тревожност по време на пандемия е нещо съвсем нормално. Ситуацията, която преживяваме, има силен момент на неизвестност. А надали има нещо, което да тревожи повече от неизвестността. Затова като защитна реакция съзнанието отрича неизвестността, стремейки се да създаде усещане за спокойствие и сигурност. Въпреки силата на разума и мисълта, по време на криза други психични феномени взимат контрола в определени обстоятелства. Това са емоциите. Най-добрият процес е да се научим да ги управляваме, или това значи, че би било добре да мислим за нещата, а не просто да отреагираме.

Емоционалната реакция е първото нещо в отговор на ситуациите. Рационалната преценка е другото ниво, осигуряващо здрава активност. Когато човек надвие емоционалния заряд и започне да мисли осъзнато, намира повече решения на проблема. Или – активност, базирана на рационалност, срещу рективност, базирана на импулс и ирационалност.

Като начало е важно се свържем с това, което познаваме и не се е променило. Има ритуали, които използваме в еждневието си, които са ни познати и ни дават сигурност.

Да селектираме и филтрираме информацията, която достига до нас.

Да разговаряме с хората, с които искаме – да се изразяваме и споделяме емоциите си.

Да структурираме денят си в посока на наложената промяна. Разбира се, има и други начини, които всеки сам ще допълни в пакета си от мерки за справяне.

Тези неща като начало биха ни помогнали да влезем в нов ритъм на живеене.

  • Можем ли да овладеем страха си от заразата и да насочим мислите си към нещо друго, позитивно и полезно?
  • В кризисни моменти, когато се случват непредвидени обстоятелства, застрашаващи живота ни, нашата психика влиза в състояние на стрес. Стресът е необходим, защото ни помага да сме по-внимателни към всички детайли, да обработваме по-бързо информацията и да вземаме необходимите решения. Но ако не знаем как да го управляваме, стресът може да ни доведе до тревожност, до прегаряне и да намали имунната ни защита.

Важно е да се научим да функционираме в стресови ситуации, без да изпадаме в паника.

В кризисни условия и ситуации има поляризиране: Едната група хора предпочита да се справя със стреса, отричайки нещата и намирайки така спокойствие. Другата група хора са по-склонни да се поддадат на емоцията и тя става водеща.

Изобщо, по-често използваме два защитни механизма – на отричане и проекция. И двата в по-продължителен период няма да свършат работа в тази ситуация, докато не се свържем с реалността и не й направим оценка и се свържем със себе си. Вътрешните ни страхове и демони винаги са изглеждали по-големи от това, което всъщност е в обективния свят. Затова е важно поставянето на позицията „тук и сега“ и какво се случва на тази плоскост, а не хипотезиране за бъдещето в тази ситуация.

  • Как да общуваме с най-близките си по време на кризата? Една от най-честите шеги е, че като си отиде вирусът, ще има много разводи, защото семейните скандали вече са ежедневни за много двойки.
  • Има ли криза, има и възможности. Много колеги описаха такива. Поставянето на външни граници и процесът на изолация дадоха възможност за изграждане на лични такива или като начало на преосмилсяне на това, какви са моите лични граници, как ги поставям в обществената или лична комуникация. Даде възможност за преосмисляне на комуникацията в семейството. Изобщо на много нива се случва промяна. Най-ценното нещо, което ще имаме възможност да правим сега, е да се наблюдаваме – себе си и хората до нас и как влизаме във взаимодействие. Ограничени сме откъм реагиране, с ценно време за размисъл, анализ, оценка на себе и всички, които са в комуникация с нас. То ни казва: “Поспри, забави темпото, преосмисляй, тогава променяй“ или посоката е да включим рациото, за което стана дума по-горе.
  • Посъветвай родители как да обяснят ситуацията на децата си – тези до 5 години, които мечтаят за парка, и на тийнейджърите, които умишлено нарушават мерките?
  • Когато става въпрос за деца, трябва задължително да включим една много важна фигура – родителската. Детето реагира на външния свят спрямо това, каква е реакцията на неговия родител. Ако той е тревожен, и детето ще реагира тревожно, ако родителят не отделя достатъчно време, за да обясни сутуацията, особено сега с изолацията, у детето ще се акумулират страхове не толкова за него самото, а за това дали родителят няма да се разболее и то да го загуби. Затова в тази ситуация на изолация е много важно родителят да даде стабилност и сигурност чрез овладяване на собствените си емоции и да поднесе разбираемо и дозирано информацията на дететто си.

По мое наблюдение децата и тинейджърите доста внимателно подхождат към мерките, а тези, които масово ги наручават, са хората, които пазим – над 60 годишните.

  • Според статистиката, всъщност възрастните хора, които са най-рискови, не спират да излизат и да се събират на групи, защо те не осъзнават опасността. Как младите да им въздействат?
  • Да, статистиката отчита това и всъщност това са хора, които са били част от време със строки мерки, затворени граници и рестрикции. Моето обяснение е, че изпитват вътрешен страх и едновременно бунт срещу това “ще се върне и ще изпитам отново този ужас“, а и в голяма степен връзката с другите ги крепи. Изобщо, усещането за общност крепи.
  • Предвижда се тотална забрана за излизане, освен за храна, лекарства, плащане на сметки и разходка на домашен любимец, като за целта ще се ползва есемес известяване… Как ще се възприеме тази мярка, която вече категорично ограничава ключово право на хората?
  • Както се възприемат всички налгани строги мерки отвън – ще реагираме спрямо собсвена отговорност и дисциплина, в която малко хора вярват и затова се създават законови мерки. Тук има нещо интересно… имаме враг, който е толкова малък, невидим, а преобръща всичко. Обединили сме се, това да имаме общ враг действа обединяващо. Ще се борим. Но всъщност той ни подчинва, или това е аспектът на авторитета. Този, който по принцип в живота си не знае как, или не иска, да се подчинява на авторитет, и сега има трудности с това. Или пък измества посоката към конспирация, извънземни и прочие пророчества.
  • Възможно ли е всички тези забрани да доведат до агресиране и домашен тормоз?
  • Споделяйки с колеги и интерпетирайки различни аспекти на сегашната ситауция, имаме такива очаквания да се увеличи домашното насилие. При хората с обсесии или при висококонтролиращите ще се обостри симптоматиката. По-затворените, интроверти и с депресивни еизоди ще отчетат тази ситуация като типична за тях и ще намерят повече позитиви. Адаптивността е ключово умение за справяне в ситуация на депривация по принцип. В случая говорим за социалната такава.
  • Как да се пребори със страха от смърт заразеният с коронавирус и със срама от това, че е инфектиран – защото в момента като че ли болните се посочват с пръст от обществото?
  • Тук може да навлезем доста в екзистенциалното. Смъртта е абстракция и човек се страхува от непознатото, което е след смъртта. Видяхме колко бързо в ситуация на криза регресът до първични инстинкти и базови състояния се случва. В случая страхът да не умра е по-силен и движещ от това да се усетя свободен и с контрол над ситуацията.
  • Какви са позитивите от изолацията? Посочи някакъв механизъм, по който всеки сам може да направи извода за себе си?
  • Изолацията на физическо и социално ниво е най-краткият път до вътрешния ни свят и търсене на връзката със себе си. Колкото повече се стеснява физическото, толкова повече се разширява емоционалното и духовното като пространството за търсене и намиране вътре в нас, като себеизследване. Хората започнаха да мислят, да наблюдават какво правят със себе си, как се обичат, как си говорят, как се отнасят към планетата… Както се казва в една сентанция, “мъдростта идва с преживяното, а не с възрастта“, и ще си позволя да допълня тази сентенция, че мъдрият вижда възможностите навсякъде около себе си. Тази ситуация ще ни даде възможности за преживяване и пътешестие навътре към нас.

 

Галина ГЕОРГИЕВА

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *