Емилия Гайтанджиева шие кукли, пише приказки, рисува илюстрации и мечтае да си има приказно царство

ПРИКАЗКИ ЗА ФЕИ, ЧУДЕСА И ВЪЛШЕБНИ МЕСТА ПИШЕ ВЕЛИКОТЪРНОВСКАТА АКТРИСА ЕМИЛИЯ ГАЙТАНДЖИЕВА. Тя сама прави илюстрациите към историите и мечтае някой ден да успее да ги издаде в книга. А тя има вече достатъчно – 52 приказки, по една за всяка седмица от годината.

„Преди време се заговорих с мой приятел – печатар от Малта, за трудностите при издаването, намирането на отдаден издател, добър редактор и илюстратор и той ме провокира да започна сама да рисувам. Трябваше ми малко време, за да се престраша и да извадя цветните моливи, за да пробвам. И знаеш ли, рисувам с комплект цветни моливи, които пазех от едно специално пътуване до Франция през 1997 г. Ходихме тогава там с хор „Свети Иван Рилски“ заедно с Петя Дренска и Жоро Сотиров, солисти по това време във великотърновския театър, които сами инициираха създаването на тази формация. Диригентът от Париж Койчо Атанасов ни показа магията на една вълшебна страна, докато пеехме църковнославянска музика в уникални църкви и катедрали. В тишината на утрото, докато другите спяха, аз рисувах впечатляващата Франция. Славни времена бяха, сигурно заради това съм запазила толкова дълго време и моливите“, разказва Емилия, която продължава да е част от състава на Музикално-драматичния театър „Константин Кисимов“ във Велико Търново, където работи от 1994 г. с малки прекъсвания.

Така и моливите също се оказват почти герои с приказна история. Когато Емилия ги извадила от забвение, установила, че са особени, рисуват меко, с блясък, цветовете им са пастелни, наситени и много красиви, когато се съчетаят един с друг. А тези детайли художничката трупала като знание от години, първо от братята си близнаци, които са страхотни художници и артисти. Впечатлена от възможностите на на пръв поглед обикновените моливи, Емилия решила да провери кой е производителят и открила завода в Германия. След това се свързала с хората там, а те толкова харесали рисунките, че й позволили да ги качва на тяхната Фейсбук страница.

„15 години пиша приказки и вече си имам постоянни читатели, които ме насърчават и вдъхновяват. Обичам да пиша за вълшебства, които правят света по-забавно място, хората – по-добри, а магьосниците и феите правилните учители по живот, живот на душата и въображението. Уча се всеки ден. Наблюдавам детайлите в природата и в живия живот, защото те са особено важни и за изграждането на образите, които описвам, а и за рисуването им след това“, казва Емилия, която се подписва под своите истории с псевдонима Емика Марен.

ДА ИМА СВОЯ КНИЖАРНИЧКА КАТО МАЛКО ПРИКАЗНО ЦАРСТВО – ТОВА Е ГОЛЯМАТА МЕЧТА НА ЕМИЛИЯ ГАЙТАНДЖИЕВА.

В нейните представи това вълшебно магазинче отвън може да е под формата на гъба, а вътре – пълно с чудеса. И там, сред всичката създадена от нея самата магия, ще са всички приказки, рисунки, кукли, миниатюрни шапчици, рамки за картини, животни за куклен театър и чанти, дрехи и декорации, които Емика сама прави.

Куклите са може би първата сериозна страст на Емилия. Тя има вече около 300. Шие ги от парчета плат – любимото кадифе и сатен, мъниста, пайети и пера. Всяка кукла, както и всяка миниатюрна шапчица и всяка чанта са произведение на изкуството, защото Емика изработва и големите, и най-малките детайли с двете си ръце, всъщност… най-вече с лявата, защото актрисата е левичарка.

„За първи се пробвах с куклите преди около 25 години, че да не станаха и повече. Дъщеря ми имаше рожден ден, а не разполагах с много пари и се чудех с какъв подарък да я зарадвам. Купих огромен палячо, висок колкото нея, и го скрих под леглото й. Тогава ползвах изкуствените глави на купешките кукли, обаче сега правя всичко – и тялото, и главата на куклата, като лицето е ръчно бродирано, обувките и всички аксесоари“, усмихва се Емика и признава, че в онези години нейното голямо вдъхновение идвало точно от театъра. Всичко там й изглеждало приказно, затова все се навъртала около шивачките и надничала в занаята им. От тях научила тънкости за материите, как да съчетава цветовете и нюансите.

Идеята с куклите Емилия довършва, като дава име на всяка – Мариголд, Фиаба, Лалинда, Дзафирано, Маргарет… Всъщност така искала всяка кукла да има своя история под формата на приказка.

По-често подарява, по-рядко продава, но знае историята на всяка кукла. Някои са заминали за Италия, други за Испания, за Америка, за Франция. „Не ми е все едно каква е съдбата на куклите ми. Като знам колко душа съм вложила в тях, ми се иска да зная, че новите собственици ги обичат така, както аз ги обичам. Всеки път, когато си спомня за някоя кукла, се връщам назад и извървявам стъпка по стъпка процеса на изработването й – конструкцията на тялото, пълнежа, ботушките, ефирните дамски гащи с панделки, дантелите, шнурчетата… Бродирам лицето й, после избирам тоалета й – все едно избирам дрехи за себе си, и създавам моя, независима модна линия“, признава Емика, която в годините труд сама е открила всяка тайна около майсторенето на куклите си. Дори има приказка, в която една от героините й е възрастна дама, която е Майсторката на кукли. По едно време Емилия иска да създаде школа и да учи всеки, който би искал да тръгне по нейния път. Убедена е, че хората, които искат да се учат на този занаят, имат особена душа, притежават търпение и усет към цветовете и материите.

Истина е, че огромна част от творчеството й е с извор на вдъхновение от онази вълшебна Франция преди 30 години. „Имам едно особено любимо селце – Белкастел. Пет приказки съм написала, вдъхновена от магията на това уникално място. Дори по едно време си мислех да отида да живея там, което е мечта с отворен край. Това място е запазено от древни времена, възстановено автентично камък по камък от местни строители и занаятчии, внушава вечно вдъхновение, щастие и обещава чудеса. Във Франция съществува такава поредица от красиви малки селца, запазени автентични“, разказва Емика. И допълва, че неотдавна открила там една галерия. Започнала да говори с галеристката – американка. Преди години тя си купила замъка, в който живее, и станала почетна гражданка на Франция заради приноса си за културата в региона. Тази дама, също като Емилия, обича приказките и представя автори, които работят в приказния сюжет. Един от художниците, гостували в галерията, е Даниел Мериам – най-известният приказен автор.

Покана да покаже куклите си в тази галерия има и Емилия, но заради разстоянията и сложната обстановка в момента изложбата ще се случи по-бавно. Но Емилия не крие, че вярва в чудеса и за да им помогне да се случат, не спира да пише, да рисува, да шие. Учи френски, италиански и словашки, говори английски, руски, немски. Словашкият й е нужен, защото синът й е избрал да създаде семейство в Словакия. Освен син Емилия има и дъщеря. Двамата са я направили щастлива баба на трима внуци. И за всеки от тях има специална приказка.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА