Панайот Димитров – Понката: „Може да имаш една творба, но тя да говори достатъчно“

След близо 25 години прочутият скулптор показва свои творби в изложба

След четвърт век чуждият на светската суета скулптор Панайот Димитров – Понката отново ще зарадва своите почитатели с изложба. Над 10 творби, създадени в различни периоди от творчеството му, ще могат да се видят в двора на „Хан Хаджи Николи“. Изложбата се открива на 9 август от 18 часа и е едно от най-значимите предстоящи културни събития. Идеята за нея е на Любомир Марков и съпругата му Силвия, които стопанисват хана, научи „Борба“.

А защо не е излагал творби толкова години? „Човек не живее да прави изложба. Пък и правиш скулптури за открити места, за паркове, надгробна скулптура, няма как да стане да ги подредиш. Някои мои работи съм ги правил с месеци и години. Който иска, да прави всеки ден изложба. Може да имаш една работа, но тя трябва да говори достатъчно. Или да имаш 100, пък да не казват нищо“, коментира чешитът.

Понката безспорно е истинска легенда. Неговите скулптури са на най-емблематичните места в старата столица – пред Съдебната палата и Царевец, на алеята за ВТУ, Олимпийският огън пред стадиона, трудно изброими са и паметниците из цялата област и страната, които е сътворил. Автор е и на малка пластика. Като преподавател във Великотърновския университет, главен скулптор на старата столица и талантлив автор, следите, които оставя, трудно ще бъдат стигнати дори от тези, които вървят по стъпките му. Над 800 камъка са минали през ръцете му за повече от 60 години: малки, големи, хубави, лоши, той ги е изблъскал. Началото е някъде през 1952 г. в каменоделната на Академията.

Днес Панайот Димитров – Понката навършва 88 години

Роден е на 29 юли 1934 г. в Сливен. Но дори когато рождените му дни започнаха доста да се трупат, това не го притеснява. „Моята грижа е да съм такъв, какъвто съм бил досега. Имам приятели достатъчно, никога не съм ламтял за пари и облаги. Те са пушилници. Игри за старци”, подмята той в типичния си стил – хем болезнено откровен, хем на ръба на самоиронията.

През 1958 Панайот Димитров завършва висше образование в Художествената Академия – София, специалност „Скулптура“ при доцент Михаил Кац. До 1965 г. живее и твори в Бургас като художник към Областно пристанищно управление, после е учител по рисуване в „Учителски институт“ в морския град.

От 1965 г. до 1978 г. е във Велико Търново като преподавател по скулптура във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, след което е назначен към Община Велико Търново за главен художник, а по-късно преминава на свободна практика.

Излагал е малка пластика в Италия, Гърция, участник е в множество изложби в страната и чужбина. Негови творби красят държавни галерии и музеи, частни сбирки и колекции в Италия, Германия, Австрия, САЩ, Русия, Словакия, Япония и др. Работи предимно с камък (мрамор, андезит, базалт, риолит, пясъчник) и дърво – орех, бряст, круша, абанос, абора, кото, махагон и др.

Носител на шест национални награди по скулптура, на златен медал от VI Българско изложение за АРТ иновации, на наградата „Велико Търново“. Награден с орден „Св. св. Кирил и Методий” I степен. Член е на Римската Академия за модерно изкуство. Почетен гражданин на Велико Търново.

Неговото ателие на ул. „Акация“ 15 повече от 40 години приютява творческия и интелектуален елит на Велико Търново в прочутите Петъци, които отдавна са се превърнали в културен феномен. Стожер е Понката, който често е казвал за тези сбирки: „Излязоха по-упорити от нас“.

През последните години, когато ръката му вече не може да държи чука заради артрит, Понката пише книги, в които също влага душата си. В тях има и спомени, и разсъждения, и стихове… Мъдри мисли на мъдър човек.

Ана РАЙКОВСКА