Моско Москов – един от последните възрожденци

Идеите на Моско Москов за проучването и опазването на културно-историческото наследство на старата столица Велико Търново са актуални и днес

Хълмът Момина крепост, сериозни части от Трапезица, Асенова махала и дори от Царевец остават непроучени

Навършват се 160 години от рождението на Моско Москов (1862-1947) – един от първите наши археолози, заслужил учител и читалищен деец, историк, писател, преводач, литературен критик, публицист, библиотекар, организатор на туристическото движение… Съвместяването на толкова много дейности, по-скоро мисии, не е лесна задача, особено в епоха на грандиозни усилия за ускорено развитие и национално обединение, но и на драматични обрати… Така или иначе, в лицето на Моско Москов се срещаме с видна за своето време личност, която не заслужва да бъде в категорията „(полу)забравени българи”.

Роден на 12 септември 1862 г. в будния възрожденски Лясковец, Моско Москов Груев завършва семинария в Петропавловския манастир. Продължава образованието си в прочутата тогава Одеска духовна семинария, а през 1886-1890 г. следва литература в Женева. След завръщането си в Родината три години е учител в Русе, а от 1892 г. в Търново, където става директор на Девическата гимназия, а от 1921 до 1933 г. – на Народната библиотека в старата столица. Застава начело на Археологическото дружество и е пръв председател на Туристическо дружество “Трапезица”. Москов публикува повести и разкази, поезия, драми, литературна история и критика, книги и статии по история, археология, фолклор, а дори и един “Джебен речник на чуждите думи в българския език” … Разбира се, творчеството му в някаква степен е неравностойно, но и показателно за нагласите на нашата интелигенция в зората на модерната ни история. По-пълна представа за търсенията на този своеобразен енциклопедист, определян с основание като един от последните ни възрожденци, можем да получим от изданието “Моско Москов – юбилеен сборник” (2005) и от публикуваната през 2009 г. по инициатива на д-р Иван Александров книга с авторски проучвания на самия Моско Москов “Избрани страници за Великотърновския край”.

Нека хвърлим поглед към творческите търсения на Москов в областта на българската археология и история, а и към усилията му за популяризиране на научните достижения – област, в която той е изключително активен. Затова е съвсем естествено, че в трудовете на Моско Москов не липсват публицистични нотки и актуални оценки, а нерядко и горчиви размисли… Те обаче не са в състояние да затъмнят вярата му в бъдещето на България, на българската наука и култура.

Сред многото съчинения на Моско Москов трябва непременно да отбележим историко-археологическите проучвания на църквите “Св. Димитър” и “Св. Четиридесет мъченици”, публикувани по време на Балканските войни (1912-1913). В тях е отправен и настойчив призив за опазването и реставриране на двата знакови храма. Наистина, днес тази задача е реализирана, но … през осемдесетте години на ХХ и началото на ХХI в.! И още нещо, при проведените през 1906 г. археологически разкопки в “Св. Димитър” са разкрити гробовете на царете Петър и Асен (!), царските гробници в “Св. Четиридесет мъченици” и дори част от каменния саркофаг на починалата през 1237 г. българска царица Анна-Мария Арпад, първата съпруга на Иван Асен II. За жалост, през годините ценните находки са изгубени и продължават да са в неизвестност.

В издадената през 1915 г. брошура “Черквата “Св. Петка” в Търново” наред с археологическата “материя” отново на преден план е поставен важният проблем за научното проучване, осмисляне и социализация на културно-историческото наследство. Както пише Москов, “… изобщо целият Хисар (Царевец) заслужава да бъде отърван от бурените (…), като най-напред се направят грижливи разкопки…” Историческият хълм да се превърне в духовно огнище, както е било през Средновековието. От своя страна, “Търново в най-древно си минало” (1918 г.) е една от типичните за Москов исторически студии с поднесени на достъпен език научни наблюдения. Археолозите дават положителна оценка на тази книга, въпреки че много от вижданията на автора са коригирани от по-късните проучвания. И все пак, поне част от идеите на Москов остават актуални – и днес хълмът Момина крепост, сериозни части от Трапезица, Асенова махала и дори от Царевец остават непроучени. Внимание заслужават размислите на Москов за съдбата на населението и укрепленията на старата столица при нейното падане под ударите на завоевателите и през вековете на османската власт. Един интригуващ пример от онова, което изследователят е научил от по-възрастното поколение: “Знае се, че (…) много от болярите се потурчили, за да запазят имотите и правата си. От всички търновски бейове само Рашид бей е бил анадолец, всички други са били от търновски болярски родове. Етем бей, богат и влиятелен турчин в Търново преди Освобождението, често признавал, че е от българско произхождение и че имал в къщата си българска книга, останала от прадедите му…”

Моско Москов е в основата и на издадения през 1907 г. от туристическо дружество “Трапезица” оценяван високо и днес “Пътеводител на град Велико Търново и околността му”, чието преиздаване предстои по инициатива на Регионалната Народна библиотека “П. Р. Славейков” в старата столица. Пътеводителят надхвърля задачата да бъде просто “гид”, сполучливо отразява равнището на тогавашните проучвания и съхранената историческа памет.

Моско Москов проявява подчертан интерес към Възраждането – епоха, която му е близка като дух, а и в “чисто” хронологически план. На тази тема са посветени редица негови книги, брошури и статии: “Търново в черковната борба”, “Лясковец, миналото и бъднината му”, “Светата Петропавловска обител при гр. Лясковец”, “Ботевата чета”, и др. Москов не отминава и актуалните теми, на които се спира в книгите си “Миналото и бъдещето на В. Търново в икономическо отношение” и “Начало на индустрията в Търново”, както и конкретни статии. Сведенията за развитието на занаятите, разцвета на търговията и предприемачеството, възходящото демографско състояние на града през ХIХ в. и т. н. са оценени по достойнство от специалистите. Въпреки че някои от стопанските прогнози, идеи и предложения днес звучат наивно, нека не забравяме – те датират отпреди едно столетие, когато приоритетите са изглеждали по друг начин. Въпреки това много от аргументите на Моско Москов в критиките му към централната власт в София и градските власти в Търново далече не са изгубили своя смисъл. Разбира се, днешният град Велико Търново е преодолял недъзите, на които се е дължало нерадостното му от гледна точка на Москов актуално състояние през първите десетилетия на ХХ в. Днес, слава Богу, е показателно мястото на старата столица като водещ център на културния и исторически туризъм, университетско средище, и т. н.

Нещо повече, на 16 април 2019 г. Народно събрание обяви Велико Търново за историческа и духовна столица на България и е редно, дори задължително такъв текст да бъде записан в действащата ни конституция – и като израз на приемственост с историческата традиция и емблематичната Търновска конституция, и като гаранция за националната значимост за бъдещото развитие на града. Съвременният туристически бизнес изисква както модерни хотели, търговия, услуги, перфектно обслужване и т. н., така и решителни, безмилостни мерки за опазването на архитектурния облик, природни дадености и невероятно излъчване на Велико Търново. Как би реагирал Моско Москов на продължаващото подценяване на града при развитието на транспортни коридори, автомагистрали, летища и т. н.? С други думи, малко критичност в духа на Моско Москов няма да ни навреди, напротив!

Съчиненията на Москов ни срещат с интересна, търсеща, ангажирана личност. Век по-късно написаното от него продължава да дава информация “от извора”, да припомня паметници, някои от които са безвъзвратно изгубени… Патината на времето придава на иначе непретенциозните текстове на Моско Москов автентично звучене, без да заличи присъщата на един от последните български възрожденци гражданска позиция.

Проф. Пламен Павлов

Източник: Труд

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.