Роденият в Стражица Тошо Лижев пресъздава реалността чрез фантастиката подобно на Лем и Бредбъри

ГОЛЕМИЯТ БЪЛГАРСКИ ФАНТАСТ ТОШО ЛИЖЕВ, КОЙТО Е РОДЕН В СТРАЖИЦА ПРЕЗ 1941 Г., ОТ ДЕСЕТИЛЕТИЯ ПОКАЗВА РЕАЛНОСТТА ЧРЕЗ ФАНТАСТИКАТА.

Мнозина сравняват творчеството му с това на Рей Бредбъри и Станислав Лем. Както Бредбъри, Лижев използва фантастичните сюжети не заради описание на нови технологии, а като фон за човешки драми, морални дилеми и вътрешни конфликти. Понякога търси абстрактни теми – природата на времето, знанието, морала. В това пък той напомня на Лем.

Екип на „Борба“ посети Тошо Лижев в дома му във Варна, където с типичната си скромност и откровеност 83-годишният писател показа, че не е загубил нито чувството си за справедливост, нито усета за писане на точните човешки теми.

Тошо Лижев започва да пише още в гимназията. Споделя, че по онова време всички ученици са пробвали да пишат, изкушени от музата. Печатал е в „Родна реч“, в радиото също е имало специализирано предаване за първи творби. Известните тогава Димитър Стефанов и Ваня Петкова дошли на крака в Стражица да се запознаят с талантливия ученик, когато бил в 10-и клас.

ОРИЕНТИРА СЕ КЪМ ПРОЗАТА КАТО СТУДЕНТ, ЗАЩОТО СЕ УБЕДИЛ, ЧЕ КАТО ПОЕТ НЕ ГО БИВАЛО.

Скромно признава, че за мерената реч човек трябва да има особен талант. Но безспорно, неговата дарба се откроява най-ярко в разказите и романите. Последните му книги впечатляват със стил и качество, което е своеобразно завръщане към силната родна литература, която според някои по-сериозни критици доста липсва в последните десетилетия.

Особено ярко се отличава романът му „Към осмия ден“, излязъл и с финансовата подкрепа на Министерството на културата. В него е представена работата на вестникарска редакция през 70-те години на миналия век с всички проблеми, положителни и отрицателни страни на тогавашния обществен строй. Но романът всъщност предизвиква аналогии с днешната действителност и изгражда образи, които въплъщават както ниския морал, така и вечната битка за правдата, за непримиримостта към двуличието и света в сегашния му, а и тогавашен вид.

ВСЪЩНОСТ РОМАНЪТ НИКАК НЕ Е СЛУЧАЕН, ЗАЩОТО ПОЧТИ ЦЕЛИЯТ ТРУДОВ ПЪТ НА ТОШО ЛИЖЕВ МИНАВА ИМЕННО КАТО ЖУРНАЛИСТ. В ученическите си години е бил сътрудник и на „Борба“.

Трябва да се отбележи, че „Към осмия ден“ не е фантастика, каквато сме свикнали да четем от Тошо Лижев. По думите му навремето само чрез фантастиката е можело да се каже всичко без притеснение. Грамотният читател винаги е разбирал връзката със съвременната действителност.

Лижев е бил сътрудник на Александър Лилов в ЦК на ДКМС, а първата му книга излиза през 1976 г. Тя носи името „Градините на Марс“ и представлява сборник с фантастични разкази. След издаването Любен Дилов написал положителна рецензия. Малкият за онова време тираж от 6000 бройки се изкупил много бързо. Същото се случило и с втората му книга „Не стреляй дори на шега“, която пък била разпродадена в 20 000 бройки за по-малко от 2 седмици. А романът му „Омайко и Умейко“ излиза в тираж 40 000 бройки.

ПРЕЗ ГОДИНИТЕ  ЛИЖЕВ Е ПОДДЪРЖАЛ НАЙ-ТОПЛИ ОТНОШЕНИЯ С ДРУГ ГОЛЯМ ПИСАТЕЛ – ЕМИЛ МАНОВ.

Пред него споделял своите виждания за обществения и политически живот без притеснения. Също без проблем признава, че сред книгите си има такива, които не са на добро равнище, дори ги назовава поименно. Авторът е убеден, че за да е една книга успешна, тя трябва да има занимателен сюжет, конфликт и да е със социален подтекст.

Всъщност периодите му на писане могат да бъдат разделени на две. Първите му книги излизат по време на социализма, а след това, с едно „кратко“ прекъсване от близо 20 години, започва серия от нови издания. Разлика в качеството няма, но има разлика в тиражите. Сега всеки може да издава книги и пазарът е наводнен, а за властващите псевдомодернисти Лижев е лаконичен. Но е сигурен, че книгата е паметта на човечеството и без нея сме за никъде.

В СТРАЖИЦА ТОШО ЛИЖЕВ УЧИ ДО ТРЕТО ОТДЕЛЕНИЕ, ПОСЛЕ ЗАМИНАВА ЗА ВАРНА С РОДИТЕЛИТЕ СИ, КОИТО БИЛИ ЖЕЛЕЗНИЧАРИ. И двамата умират много рано и му се налага да се върне в родния град, когато бил в 7-и клас.

Живее при дядо и баба до завършване на гимназия. Бил съученик с бившия кмет и почетен гражданин Стефан Славев. В казармата служи 2 години, 2 месеца и 2 седмици. В Софийския университет учи славянска филология. За кратко се установява в столицата, защото първата му съпруга била софиянка, но за съжаление, се разболяла и починала. Тогава Лижев работил във в. „Народна младеж“. И от 1970 г. се мести във Варна и както сам се изразява, „пуска корени“ там.

ИМЕННО ТАМ ИЗДАВА ПЪРВАТА СИ КНИГА, КОЯТО ПЪРВОНАЧАЛНО НЕ СМЕЕЛ ДА ПРЕДЛОЖИ. Точно тогава се запознава с Емил Манов, който харесва неговите разкази. След няколко дни му звъннал Петър Алипиев, който от Манов разбрал за разказите и поискал да се запознае с тях. След това нещата се подредили.

Тошо Лижев е категоричен, че никога не се е интересувал от оценката на критиците, а винаги се е вълнувал от тази на читателите, особено на интелигентните.

А на младите днес пожелава да се учат и да са морални.

Михаил МИХАЛЕВ

Снимка: авторът