6,6 милиона души са гледали „Звук и светлина“ от създаването му досега

На 5 септември 2025 г. честват 40-годишнината на спектакъла

Аудио-визуалният спектакъл „Звук и светлина” на Царевец с право се счита за едно от чудесата на Велико Търново. На премиерата на 15 ноември 1985 г., по повод 800-годишнината от въстанието на Асен и Петър, градът се пукал по шевовете, а хората заели всички възможни места с гледка към Царевец. Дори се срутила терасата на ресторант „Света гора”, за радост без сериозно пострадали. Оттогава милиони вече са станали тези, които са се докоснали до магията на уникалния спектакъл. Не по-малко вълнуваща и интересна е и историята на неговото създаване и най-вече любопитни неща от „кухнята”, останали встрани от официалната информация, разказва арх. Иван Чолаков, създател на спектакъла.

„Кубадински много се беше запънал през 1981 г. за 1300-годишнината обектът да се завърши.

Чехите се видяха в чудо, но когато подписахме договора, започнаха работа. Направиха идеен проект с голям макет. Беше много хубав, с лампички. Демонстрацията му беше в тяхното студио в Прага. Ходихме с правителствен самолет аз, Драгни, Кольо Василев, води ни Кубадински. Много сериозен член на екипа бе инж. Иржи Черни, особено добър в електрониката, автоматиката и др. неща. Той бе дясната ръка на режисьора. Чехите много държаха да се направят акустични проби от местата за наблюдение. Пробите за осветление, на филтрите за акцентите, всички те се направиха в Прага. Правихме демонстрации, но още ги нямаше нито лазерите, нито камбаните. Пратихме много записи с музика и чехите бяха направили компилация, която после се обсъждаше от наша страна. Първата демонстрация на пилотната програма беше на 29 септември 1981 г., когато във Велико Търново се честваше един от 13-те юбилейни дни, посветени на 1300-годишнината под надслов „Словото на България”. Цялото Политбюро бе на терасата на хотел „Янтра”. Чехите носеха програмата на дискета, включваше се автоматично, а музиката беше компилация без акценти и накрая завършваше с химна. Всички бяха възхитени, сипеха се суперлативи. Тогава беше и единственото ми здрависване с Тодор Живков.

Като се разтръби за уникалната програма, бяха се научили, дойде ли някой големец, искаха да пускаме „Звук и светлина”.

За по-низшите рангове успявах да убедя, че точно тази вечер не работи, но за най-отговорните посещения никой не приемаше обясненията ми. А ние имахме само музиката и монтираните на хълма лампи, които можеше да се пускат ръчно на групи и по цветове. Чехите продължиха да работят по основния вариант на програмата и си бяха взели дискетата, компютърът – разкачен. И стоя аз с микрофона на терасата на Царевец, а горе, на пултовете, са трима от моите юнаци. Музиката си върви, а аз импровизирам в момента и раздавам команди: „Запали червено вдясно”, „Пусни синьо на Патриаршията” и от тоя род. През пролетта на 1982 г. вече приключихме с тези излъчвания, всичко беше разкачено и започна монтажът. Тогава камбаните и лазерите още ги нямаше, но прожекторите бяха монтирани“.

„ПЪРВИТЕ ЛАЗЕРИ, КОИТО ДОСТАВИХА ЧЕХИТЕ, БЯХА АМЕРИКАНСКИ – ЗЕЛЕН И ЧЕРВЕН.

За времето си най-модерни, но изискваха охлаждане и в централата трябваше да се реши и този проблем. Най-важната част от системата с лазерите беше оптическата насоченост на лазерите с огледала. Със специална тръба основният лъч се вкарва покрай кулата на върха й и оттам се отразява. Следващият тънък момент беше да се намерят точките на спиране на лъчите, защото не могат да се реят в пространството да пречат на самолетите или да увреждат хора. Така едната точка е на купола на катедралата, втората на Балдуиновата кула, а третата – на Лобната скала. Тази система не е пипана и до днес. Беше нужна и елподстанция, защото обектът има голяма консумация на ток. Тя също е вкопана. Беше прокаран специален електропровод на големи стълбове от Горна Оряховица през Арбанаси и стигна до северната част на Царевец. От тая централа тръгват кабелите, за да захранят цялото съоръжение. Тя беше готова за излъчването на пилотната програма през 1981 г.”

Арх. Иван Чолаков опровергава написаното в официалната история на спектакъла, че чехкиня прави надписите на камбаните. „Графичната част на надписите на камбаните и герба е дело на Григор Спиридонов. Поиска точния размер, направи шаблони на текстовете едно към едно и навити на руло ги носих в Прага на Маноушкови, които отляха камбаните. По тях те измайсториха пластичното решение”. Надписи има само на малките камбани, не и на голямата, за да не повлияе допълнителният материал на звука.

Голямата камбана била качена на Царевец с хеликоптер. „Камбаните пристигнаха на платформа и спряха някъде на Френкхисар. От военния завод „Ивайло” направиха колесар от оръдия и с него малките камбани влязоха в крепостта през портата. „Ивайло” направиха и металните рамки за групата от камбани, тях също ги качваха на части с хеликоптер. Хора от завода участваха в монтажа им. Няколко дена хеликоптерът идваше от Граф Игнатиево, вършеше работа и се връщаше. През това време посетители не влизаха на Царевец“, продължава разказа си той.

„СТРУВАШЕ МИ С, ЧЕ МИНАЛОТО ИДВА ОТ ЦАРЕВЕЦ КЪМ МЕНЕ”

През всичките тези години на изграждане на аудио-визуалния спектакъл е имало много весели моменти, а и перипетии. „За акустичните проби на камбаните дойдоха и чехите. Първата площадка избрахме да е пред хълма и в полунощ се събрахме всички. Пускахме камбаните последователно, а мощният им звън се носеше над заспалия град. После се преместихме на площадката пред аулата. Бях взел два комплекта радиостанции от полицията. Ама те забравили да изключат честотата на КАТ, говорим ние с екипа на хълма и се чува: „Абе какви са тия идиоти, дето говорят на някакъв неразбран език”. При първите проби, а и при първите спектакли спирахме движението и осветлението в тази част на Търново и това продължи дълго. А музикалната част я прави техен много известен чешки джаз музикант, Йири Стивин, но се решаваше колективно, основно от двамата режисьори. В сценария на Въло нямаше насоки за музиката, но се съобразяваха и работеха по текста му. А за писъците се шегувахме, че са на ощипани чехкини”, реди интересни спомени архитектът.

На другия ден след премиерата на 15 ноември Иван Чолаков, изцеден от напрежение и вълнение, чул, за него и досега най-високата оценка за спектакъла.

„Неволно подслушах разговор между двама мъже. Единият попита: „Гледа ли снощи програмата на крепостта?” – „Не можах”, отговори му другият. „Много си изтървал. Бях на площада и още съм замаян. Струваше ми се, че миналото идва от Царевец към мене”.

Ана РАЙКОВСКА

Сн. Авторката (архив)