Стогодишни мебели живеят още в къщата, в която е отсядал генерал Гурко

ДА СЕ РАЗХОЖДАШ В СТАРАТА ЧАСТ НА ВЕЛИКО ТЪРНОВО, Е КАТО ДА ВЪРВИШ ПРЕЗ АРХИТЕКТУРЕН МУЗЕЙ НА ОТКРИТО.

Къщите и там са възрожденски, с типичните за времето си чардаци, балкони, стрехи, корнизи, декоративни елементи по фасадите. Няма как да ги сбъркате по портите – огромни, дървени и прекрасни, а и по прозорците. Всяка къща си има история, която тръгва някъде в приказното „Имало едно време“ и продължава и до днес. По строгите им фасади се виждат годините на раждането им. Личат и белезите на времето, но и майсторството на тогавашните строители, благодарение на което къщите са надживели войни и хора, природни бедствия и стихии.

Една от посоките, в които човек може да се изгуби с удоволствие и за дълго, е т.нар. Болярска махала. Достатъчно е само да подминете сградата, в която днес се помещава Административният съд, за да попаднете в безвремие. На не чак толкова обширен терен се намират няколко от любимите на арх. Донка Колева възрожденски къщи. Затова и може да я срещнете там да се наслаждава на прекрасните им фасади.

„Виждаш ли тази бяла къща? (първата след Административния съд на ул. „Евгения Кисимова“ № 1 и 1 „а“).

Тя е на Стефан Тодоров Иванов и Иван Шишев, но търновци я знаят като къщата на София Белчева. Всъщност тази сграда се намира на ул. „Никола Пиколо“, но поради стръмния терен входът й е откъм улица „Евгения Кисимова”. Някога тя е била една къща и един имот. По-късно входният чардак е бил преграден със стена за оформяне на два входа и две самостоятелни жилища, както и обособяване на два отделни имота с тесни дворове – източен и западен.

Къщата е строена заедно с околните сгради около средата на XVIII век. Има каменно приземие, вкопано в скалния скат, от два дюкяна с метални кепенци и паянтов жилищен етаж, който някога е бил със стени от дървени талпи, а сега те са измазани с бяла гладка мазилка“, обяснява арх. Донка Колева, главен експерт в дирекция „Култура, недвижимо културно-историческо наследство, празници и фестивали“ в Община Велико Търново.

Историята, която арх. Колева е препрочитала стотици пъти, разказва, че по данни на наследниците още от турско време къщата е притежавана само от българи. През 1884 г. сградата е била купена като сватбен подарък от прародителите на Йордан Тодоров – свекърът на София Белчева.

Днес къщата е единична културна ценност и реставрацията на западната част на Тодорови е напълно съгласувана с Националния институт за недвижимо културно наследство през 2005 г. След ремонта в интериора са запазени напълно автентични вътрешните врати, прозорците, входната врата. „Виждала съм вътре запазени мебели, които са на повече от сто години – закачалка, сандък, шкаф, канапе, скрин. Мебелите в спалнята също са на един век.

Собствениците разказват, че канапето и скринът в тази къща са ползвани от легендарния генерал Гурко“, усмихва се арх. Колева и допълва, че има късмета да познава дъщерята на София Белчева, която днес стопанисва къщата и пази духа й.

„Срещала съм се с нея и зная, че тя живее в София и си идва тук лятото. Но това лято не съм я виждала“, споделя арх. Колева. И за съжаление, опитите ни да се срещнем с Биляна, дъщерята на София Белчева, се оказаха неуспешни. По портичката висят паяжини, а звънецът само отеква в тихата уличка и после утихва в тишината.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА