314 четения

Ятаган и кожени дисаги ни е завещал Филип Тотю

От архивите на „Борба“: Поредица „Съкровища от музейните трезори“

 

Ятаган и кожени дисаги ни е завещал Филип Тотю

 

ЯТАГАНЪТ, С КОЙТО СЕ Е СРАЖАВАЛ ФИЛИП ТОТЮ, ДИСАГИТЕ, С КОИТО Е ОБИКАЛЯЛ ДА КУПУВА ЖИВОТНИ, едно медно котле – подарък за сватба, писмо от ген. Черняев, две оригинални снимки и две литографии – това е богатството, което ни е останало от Филип Тотю. Тази година (*материалът е публикуван през 2010 година) се навършиха 180 г. от рождението на хайдутина и Регионалният исторически музей показа всички тези оригинални вещи в изложба в музей „Възраждане и Учредително събрание”.

 

КОЖЕНИТЕ ДИСАГИ И ЯТАГАНЪТ БЯХА В ЦЕНТЪРА НА ИЗЛОЖБАТА

 

„Имаме дисагите от 1978 г., когато беше възстановена родната му къща в махала Гърците и беше открит музеят там. Предадени са от негови наследници. Дисагите са кожени, добре запазени и с тях Филип Тотю е обикалял от селище в селище, за да купува животни като помощник на баща си”, разказва главният уредник в отдел „История на България XV – XIX в.” Стефан Бейков.

Около три килограма тежи ятаганът, с който Филип Тотю се е сражавал и който днес е част от експозицията в музей „Възраждане и Учредително събрание. Дарение е от русенец. „След освобождението Филип Тотю е живял в русенското село Две могили, затова наследникът на ятагана се оказва русенец”, уточнява г-н Бейков.

Музеят ни притежава и един меден котел с гравиран инициалът „Ф” на него. Навремето е имало традиция на сватба да се подаряват медни котли и Филип Тотю е дарил племеника си Георги Вълчев с такъв. На медника е гравиран надпис: „1895. Споменъ. Тотю-вьивода.”

Притежаваме и едно писмо от ген. Черняев, изпратено до Филип Тотю. Генералът е бил главнокомандващ на войските в Кладово, днешна Сърбия, където се събират много доброволци, предимно българи. Това е по време на руско-турската война през 1876 г. и с писмото генералът кани войводата да оглави чета в предстоящата Сръбско-турска война.

 

ДВЕ ЛИТОГРАФИИ СА ПОСЛЕДНИТЕ ПОПАДЕНИЯ НА МУЗЕЯ

 

Във фонда на музея се съхраняват две оригинални снимки на Филип Тотю. За едната се знае със сигурност, че е правена на 20 февруари 1871 г. Пазим и две литографии – „Посрещането на четата на Филип Тотю на 19 май 1867 г. в с. Бутово” и „Сражение на българските инсургенти под предводителството на Филип войвода против турците при село Върбовка”.

Литографиите са на по 120 г. и са любопитни документи за живота на войводата. Те дават историческа информация и имат стойност и като художествени произведения от средата на XIX век.

„Литографиите са някогашният вариант на съвременните медии. Преди повече от век те са били вместо телевизията и пресата въобще. Родолюбиви издатели са ги отпечатвали в различни градове в Румъния, Австрия и Словения и са ги вкарвали в България, за да повдигат духа на населението”, разказва шефът на музея Иван Църов. Той е откупил десетина гравюри от търновеца Дечо Василев, който дълги години е бил оръжейник на Самоводската чаршия. Две от тях показват два момента от живота на Филип Тотю като хайдутин, други две разказват за четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. В колекцията има и черно-бели картини от руско-турската война, Баташкото клане и бой при Сливница.

 

ЗА ПОСРЕЩАНЕТО НА ФИЛИП ТОТЮ В БУТОВО

 

Това се е случило на 14 май 1867 г. Хайдутите са минали през това село на път за Балкана, за да се присъединят към четата на Панайот Хитов. И понеже Филип Тотю е имал ятаци в почти всяко населено място в България, в Бутово са му устроили царско посрещане. Заклали са агнета заради него, имало е и нещо като съвременните митинги, на които той е държал патриотични речи. Както винаги сред местното население е имало предател, който докладвал на турците на часа, че хайтутинът пирува в селото. Преди да дойдат турците обаче, войводата успял да се измъкне от селото. Последствията били за неговия ятак.

Това е историята, нарисувана на първата литография. Втората е запечатала миг от

 

ГЕРОИЧНАТА БИТКА НА ЧЕТАТА ДО СЕЛО ВЪРБОВКА.

 

Битката била на 20 май 1867 г. и това е малко известен епизод от дейността на четата. Тогава за първи път се заговорило за участниците в национално-освободителните ни войни като за революционери. Те за нещастие са били разгромени, защото четата е наброявала не повече от 30-ина души. От околните села Павликени и Върбовка и прилежащите им махали, които били изцяло турски, се стекли турци и притиснали хайдутите. Част от тях са избити, част заловени. Заловените хайдути са обесени в Търново на мястото, където днес е издигнат Паметникът на обесените. Оцелелите 12 тръгват към Стара планина, но по пътя били принудени да водят и други сражения, така че при Панайот Хитов отиват Филип Тотю и още четирима четници.

„Има още нещо любопитно около тази литография. На нея хайдутите са нарисувани с еднакви униформи, което не е исторически достоверно. Те не са имали пари да се облекат така. Има нарисуван един топ, с какъвто не са разполагали. Освен това не са се били с редовна турска войска, както се вижда на гравюрата. Освен това тук художникът е нарисувал планини, а Върбовка е равнинна местност. Но всичко това е направено с патриотична цел”, уточнява Иван Църов. И разказва, че днес край Върбовка е останала една могила, част от частна нива. В центъра на могилата стои кръст, който напомня за сражението, а самата могила е известна като Тотюва могила.

Търновецът Атанас С. Клепарски е автор на графиката, която след това Недялко Пандурски и Александър Василев са превърнали в литография. Вторият е бил четник при Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Под литографията стои името на художника и датата на сражението – 14 май 1867 г., която обаче е сгрешена.

 

Сашка АЛЕКСАНДРОВА

Сн. Валентин РУСАНОВ

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Съдържанието е заключено!