Танцовите и спортните клубове са на ръба на оцеляването

РЪКОВОДИТЕЛИ НА ТАНЦОВИ И СПОРТНИ КЛУБОВЕ ВЪВ ВЕЛИКО ТЪРНОВО СЕ ВЪЗПРОТИВИХА НА ЗАПОВЕДТА ЗА ЗАТВАРЯНЕ НА ЗАЛИТЕ. Нареждането дойде в края на миналата седмица от директора на РЗИ в старата столица д-р Евгения Недева. Областният кризисен щаб спря работата на школите по танци и залите за групов спорт заради непрекъснатото увеличаване броя на заразени с коронавирус в областта. Това решение обаче изправя на ръба на оцеляването всички подобни клубове в града.
„Напълно разбирам ситуацията, не я омаловажавам, не отричам проблемите и участвам с цялото си сърце и с каквото мога в справянето с тази криза. Дано не стигаме до там, но, ако се наложи, съм готов да дам залата за полева болница. Но смятам, че е абсолютно несправедливо това, че аз не мога да работя, но фитнес залите могат. При мен на репетиция идват 20 човека – толкова се събират в залата, която е 250 квадратни метра, според разпоредбите на Министерството на здравеопазването за дистанция и противоепидемични мерки. Във фитнес залата, която минава за място за индивидуален спорт, също се събират по 20 души, които тренират едновременно. И още нещо. Не можем да имаме репетиция в залата, но можем да отидем в заведението тази вечер, примерно 15 танцьори, и да танцуваме, защото заведенията работят до 23,30 часа“, обяснява Николай Корчев, който е ръководител на един от най-успешните състави за народни танци напоследък „Плетеница“.
През последните няколко дни той е и сред най-активните помощници на Калин Василев и „Търново рънс“, които с помощта на заведения и бизнесмени осигуряват обяд на лекарите в Ковид отделението на търновската болница. Ники пазарува и се грижи и за 40 семейства от града, поставени под карантина.
НИКОЛАЙ, КАКТО И ВСИЧКИ НЕГОИ КОЛЕГИ, КОИТО СЕ САМООСИГУРЯВАТ, НЯМАТ ПРАВО НА ПОМОЩ ПО МЯРКАТА „40 НА 60“. Нито пък могат да отидат на борсата, нищо че стриктно си плащат осигуровките. Ако спрат обаче да си плащат осигуровките, губят правото на болнично лечение. „И попадаме в тотален омагьосан кръг. Резултатът е следният – когато държавата, в случая община Велико Търново има нужда от нас, ние сме насреща. За всеки празник, за всеки фестивал, за какво ли не. И нашите участия никога не са платени. Добре, хубаво, от участия имат нужда и танцьорите ми, но сега аз и такива като мен имаме нужда от държавата. Къде е тя? Откакто е излязла заповедта за затваряне на залите, се опитваме да говорим с д-р Недева и с областния управител проф. Любомира Попова. Където и да опитам да отида и да поискам среща, имам право да се обясня само на портиера. Пиарът на областна управа говори от името на областния управител, в РЗИ никой не отговаря на телефоните“, казва още Ники Корчев и споделя, че едва след сериозен натиск, той и колегите му са успели да си уредят среща с д-р Евгения Недева.
В същото време РЗИ прави непрекъснати проверки на залите и, за щастие, няма нито едно предписание, в което да пише, че спортистите и танцьорите не спазват установените правила. Самодейците обаче вече са така изплашени от постоянното повтаряне, че разпространяват заразата, че те самите се страхуват да ходят на танци.
„Много ми е болно. Защото искам просто да знам за колко време ни затварят. В заповедта няма срок. Все едно ни обричат на нищо. А си нямаш на идея колко пари давам на държавата всяка година. Всеки месец осигуровките ми са 289 лв. Не мога да работя без касов апарат, който всяка година има нужда от някакви пренастройки и профилактики, всяка година замервам прахови частици, всяка година подновявам някакви разрешителни. Имам сигурно 10 различни препарата за почистване, осигурил съм калцуни за всеки, който влиза в залата. Когато първия път ни затвориха, трябваха месеци, за да се върнат хората отново в залата“, признава Николай, който вече си е намерил надомна работа, за да оцелява. Започнал е да връзва торбички от Екстрапак, като надницата му е две стотинки на торбичка.
В СЪЩАТА СИТУАЦИЯ Е ЦВЕТА ГАЛУНОВА, КОЯТО УПРАВЛЯВА НАЙ-ГОЛЕМИЯ ШАХМАТЕН КЛУБ В СТРАНАТА И УЧИ НА ШАХ 240 ДЕЦА. Същото е положението и в школата по танци „Ун бесо“, където освен възрастни, танцуват и деца, които учат не само латино танци, но и класически балет. Там се намира и един от най-големите клубове по зумба на Борислав Иванов.
„При първото затваряне, хазяите ни редуцираха наемите, което ни спаси. Но сега и те вече са в затруднено положение и се съмнявам, че ще успеем да стигнем до такава договорка. Опитахме да кандидатстваме по проект пред Министерството на културата за едногодишна подкрепа, не ни одобриха. Казаха ни, че сме значими за общността, но… това е положението“, казва и Дарина Георгиева, която заедно с Ваня Гьошева и Иглика Иванова управлява школата по танци „Ун бесо“. Дарина признава, че момичетата не са правили сметка колко пари са изгубили при първото затваряне на България. Но допълва, че тогава школата е оцеляла благодарение на отношението на хазяина и творческата стипендия, която са успели да спечелят.
„Напълно сме наясно, че и да отворят залите, хората вече са толкова изплашени, че няма да се върнат. Въпреки че стриктно изпълняваме всички противоепидемични мерки и протоколите от проверките от страна на РЗИ доказват това. По-реалното, което може да ни спаси от затваряне, е помощ от държавата“, казва още Дарина Георгиева.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *